В четвъртък, 28 октомври 2011, цените на европейските акции скочиха главоломно. Големи банки като Société Générale (+22.54%), BNP Paribas (+19.92%), германската Commerzbank (+16.49%) или Дойче банк (+15.35%) получиха фантастични еднодневни печалби. Какво се случи?

Днешните банки не са институции на свободния пазар. Те съществуват в симбиоза с правителствата, които финансират. Оцеляването на банките зависи от привилегии и държавни намеси. Точно такава намеса обяснява необичайното поскъпване на акциите. Сряда вечерта, на срещата на лидерите на Европейския съюз се ограничиха загубите, които европейските банки ще понесат заради финансирането на безотговорното гръцко правителство, до 50%. Още повече, срещата показа, че европейският политически елит е склонен да поддържа “играта”, като продължи да спасява правителството на Гърция и тези на други периферни страни. Всеки, който получава пари от гръцкото правителство, ще бъде облагодетелстван от спасителния план: гръцките държавни служители, пенсионерите, безработните, субсидираните сектори, гръцките банки, но също и френски и германски банки.

Европейските политици искат еврото да оцелее. За да стане това, те си мислят, че трябва да спасяват безотговорните правителства посредством публични пари. В същото време, банките са главните кредитори на точно такива правителства, следователно банковите акции скочиха.

Хаосът с изразходването на средства се завърта в кръг. Преди, банките са финансирали безотговорни правителства като гръцкото, което сега частично банкрутира. В следствие на това, европейските правителства спасяват банките директно, или косвено, като дават кредити на гръцкото правителство. Банките могат да продължат да финансират правителства (чрез заемите към гръцкото и други правителства), но кой, в края на краищата, наистина плаща за цялата тази бъркотия? Това е завършекът на нашия очерк. Сега нека започнем с първоизточника на този безпорядък, който съвпада с облагодетелстваните от последната среща на лидерите на ЕС: банковата система.

Произходът на бедствието: Кредитната експанзия

Когато банковата система с частичен резерв разширява кредитирането, тогава се получава познатото ни от Австрийската икономическа школа погрешно инвестиране . Предприемачите, предизвикани от изкуствено занижените лихвени проценти, се впускат в нови инвестиционни проекти, които изведнъж изглеждат печеливши поради по-ниските лихвени проценти. Много от тези инвестиции не са финансирани с реални спестявания, а само с пари, създадени от нищото от банковата система. Новите инвестиции привличат важни ресурси от други сектори, които не са засегнати толкова много от притока на новите пари. Това води до реално изкривяване в производствената структура на икономиката. В последния икономически цикъл, погрешните инвестиции в изкуствено процъфтяващия пазар на жилища се отличи със съществени пречки, каквито имаше и в сектора на стоките за широко потребление.

Истинските изкривявания задействат финансова криза
През 2008, кризата на реалната икономика задейства банкова или т.нар. финансова криза. Изкуствено занижените лихвени проценти улесниха прекомерното натрупване на дългове за финансиране на дейности, определяни като спекулативен балон. Когато погрешните инвестиции станаха очевидни, пазарната им цена спадна рязко. Част от тези активи (погрешни инвестиции) бяха собственост на бнковата система или бяха финансирани от нея.

След като погрешните инвестиции бяха ликвидирани, компаниите фалираха и хората загубиха своите работни места. Отделни хора започнаха да просрочват плащанията по ипотеките си, както и други плащания към кредити. Фалиралите фирми спряха да плащат задълженията си към банките. Цените на активите, като например цените на акциите, се сринаха. В резултат на това, стойността на банковите активи се изпари, като по този начин се намали банковия собствен капитал. Ликвидността на банките също бе засегната негативно, тъй като кредитополучателите спряха да изплащат своите заеми.

Като следствие от намалената платежоспособност на банките, проблем произхождащ от изкривявания в реалната икономика, финансовите институции почти спряха кредитирането помежду си през есента на 2008 година. Междубанковата ликвидност пресъхна. Добавете към това факта, че банките с частичен резерв са по своята същност неликвидни и не е изненадващо, че финансовият срив беше спрян единствено и само с помощта на масивни интервенции от страна на централни банки и правителства по целия свят.

Условия за икономическо възстановяване

Икономическото възстановяване изисква структурата на производството да се адаптира към желанията на потребителите. Погрешните инвестиции трябва да бъдат ликвидирани, за да се освободят ресурси за нови, по-спешно търсени проекти. Този процес изисква няколко промени.

Първо, относителните цени трябва да се адаптират. Например, цените на жилищата трябваше да паднат, което направи така, че други проекти да изглеждат сравнително по-изгодни. Ако относителните цени на жилищата не паднат, все повече къщи ще бъдат построени, като това ще се добави към съществуващите изкривявания.

Второ, спестяванията трябва да са на разположение за финансиране на инвестиции в досега пренебрегвани сектори, като сектора на стоките за широко потребление. Допълнителните икономии ускоряват процеса, тъй като той изисква спестявания.

На последно място, факторните пазари трябва да бъдат гъвкави, за да позволят на факторите на производство да преминат от “балонните” сектори към по-спешно търсените проекти. Работниците трябва да спрат изграждането на къщи и вместо това да се ангажират в по-спешни проекти, като например производство на петрол.

Фалитите са познат способ, който може да ускори процеса на промени в относителните цени, преместване на спестяванията и факторите на производство. Те благоприятстват бърза продажба на погрешни инвестиции, освобождаване на спестявания и фактори на производство. Следователно фалитите са от съществено значение за бързо възстановяване.

Бързата ликвидация бива забавена за сметка на скъпи последици

Всичките три от гореспоменатите промени (промени в относителните цени, увеличаване на частните спестявания и гъвкавост на факторния пазар) бяха забавени. Много фалити, които трябваше да се случат, не бяха допуснати да се състоят. Правителствата се намесиха в реалната икономика и във финансовия сектор. Те подкрепиха изнемогващи компании посредством субсидирани заеми, програми като “Кеш за стари коли” или чрез пари за благоустройство.

Също така, правителствата поддържаха и спасяваха банки чрез закупуване на проблематични активи или чрез инжектиране на капитали в тях. Тъй като фалити не се допускат, ликвидацията на погрешните инвестиции беше забавена.

Освен това, правителствата потискаха гъвкавостта на факторните пазари и подпомагаха безработицата като изплащаха помощи на безработните. Балонните цени не можаха да се приспособят бързо, а бяха до известна степен задържани от държавните интервенции. Правителствата засмукаха частните спестявания чрез данъци и ги пропиляха, поддържайки остаряла производствена структура. Банките финансираха правителствените разходи като купуваха държавни облигации. С вкарването на пари в публичния сектор, банките имаха по-малко средства за заеми за частния сектор.

Факторите за производство не бяха прехвърлени бързо в нови проекти, защото старите не бяха ликвидирани. Те останаха блокирани в това, което всъщност бяха погрешните инвестиции, особено в надутия финансов сектор. Факторната мобилност беше забавена от помощите за безработни, от профсъюзните привилегии и от други регулации на пазара на труда.

Реалната и финансовата криза предизвикват държавна дългова криза

Всички тези усилия да се предотврати бързото преструктуриране станаха предпоставка за огромното увеличаване на публичните разходи. Правителствените разходи вече се бяха увеличили в годините преди кризата, благодарение на изкуствения бум. Кредитно предизвиканият бум беше причина за надути печалби в няколко сектора, като жилищния пазар и фондовите борси. Данъчните приходи се увеличиха значително и бяха веднага похарчени за новите разходни планове на правителствата. Тези приходи сега просто изчезнаха. Правителствените приходи от данъци върху доходите и социалното осигуряване също спаднаха.
Благодарение на правителствените разходи, които продължават издигането на кризата и спада на приходите, публичните дългове и дефицитите скочиха стремително нагоре.

Кризата на реалната и финансова икономика доведе до държавно-дългова криза. Погрешните инвестиции не бяха преструктурирани и загубите не бяха изчезнали, защото намесата на правителствата задържаше ликвидацията им. Собствеността на погрешни инвестиции и загубите произтичащи от тях бяха до голяма степен социализирани, т.е. преминаха под държавна или групова собственост.

Държавната дългова криза предизвиква валутна криза

Следващият етап по логиката на монетарния интервенционизъм е валутна криза. Стойността на печатните пари е в крайна сметка поддържана от правителствата и централните банки. Балансите на централните банки се влошиха значително по време на кризата, а заедно с тях и капацитетът на банките да защитават стойността на валутите, които емитират. По време на кризата, централните банки натрупаха лоши активи: банки “зомбита” (банки с отрицателна нетна стойност), надценени ценни книжа, обезпечени с активи, облигации на затруднени правителства и др.

За да подкрепят банковата система по време на кризата и да се ограничи броя на фалитите, централните банки трябваше да поддържат лихвени проценти на исторически ниски нива. По този начин те улесниха натрупването на държавни дългове. В следствие на това, натискът над централните банки, целящ продължаване на досегашния модел за изкарване на правителствата от дългова криза – с печатане на пари, се засилва. В действителност, вече станахме свидетели на първите два цикъла на прокараната от централната банка на САЩ (Федералния резерв) монетарна политика на количествено облекчаване. Европейската централна банка, последвана от Британската централна банка, също започна да купува държавни облигации и да приема нискокачествени обезпечения (като например гръцки държавни облигации).
Централните банки емитират все повече пари и намалят качеството на активите си.

Правителствата, от своя страна, са в прекалено лошо състояние, за да могат да ги рекапитализират. Те се нуждаят от допълнително производство на пари, за да се задържат на повърхността. Поради тяхната свръхзадлъжнялост съществуват няколко изхода за правителствата, които се отразяват негативно на емитираната си валута.

Правителствата могат да спрат да изплащат своите дългове директно, като прекратят плащанията по задълженията си. Вместо това, същото може да се постигне косвено с помощта на висока инфлация (друг модел на действие при неплатежоспособност). Тук сме изправени пред евентуално засилване на банковата криза. Ако правителствата спрат да изплащат своите дългове, банките които държат тези дългове ще бъдат повлияни негативно. Тогава може да бъде необходимо провеждането на още един спасителен план от правителствата, за да бъдат спасени банките. Това спасяване вероятно ще бъде финансирано с още повече дългове, което ще стимулира допълнително печатане на пари и инфлация. Всичко това намалява доверието в книжните пари.

Заключение

След кризите на реалния сектор, финансовия сектор и държавните дългове, логиката на интервенционизма ни довежда до валутна криза. Валутната криза едва-едва се разгръща пред очите ни. Кризата бе частично прикрита, тъй като еврото и долара се обезценяват с почти едно и също темпо. Валутната криза се проявява обаче в обменния курс към швейцарския франк и в цената на златото.

Обикновено, когато валутите се сринат, ценовата инфлация се засилва. Повече единици от валутата са необходими за закупуване на същите стоки и услуги. Това, което започна с кредитната експанзия и изкривявания в реалната икономика, може в крайна сметка да завърши с високи равнища на ценова инфлация и валутна реформа.

Сега е лесно да се отговори на първоначалния ни въпрос: Кой плаща за взаимното спасяване на правителствата и банките в еврозоната? Отговорът е: плащат всички притежатели на евро, чрез загуба на покупателна способност.

Вместо да се позволи на пазара да реагира на кредитната експанзия, правителствата увеличават дълговете си и жертват стойността на валутите, които използваме. Средството за преодоляване на изкривяванията причинени от кредитната експанзия биха били бързата ликвидация на погрешните инвестиции, банки и правителства. Докато невинните потребители на валутите продължават да плащат за спасяванията, трудно е да не бъдем ликвидационисти.

Превод: Динко Ганчев
_______________________________________________
Оригиналният текст е достъпен на http://direct.mises.org/daily/5800/Why-Is-There-a-Euro-Crisis