Адам Смит (1723-1790 г. ) е шотландски философ и икономист, чийто основен и най-известен труд Богатството на народите: изследване на неговата природа и причини (1776 г.) е сред книгите, оказали най-силно влияние върху света до ден днешен. С нея Смит преобръща цялата представа за принципите на икономическия живот – от остарелите вече форми към модерните, основаващи се на съвършено ново разбиране за механизмите на човешкото общество.

Старата представа за икономиката

Адам Смит до такава степен е променил идеите ни за света, че вече ни е трудно да опишем икономическата система, съществувала по негово време. Наречена меркантилизъм, тя измервала богатството на една държава със запасите й от злато и сребро. Внасянето на стоки от чужбина се смятало за вредно, тъй като те трябвало да бъдат заплащани с част от това богатство; обратно, износът на стоки бил нещо изгодно, защото връщал тези ценни метали в страната. Така излизало, че търговията носи полза единствено на продавача, но не и на купувача, и по тази логика една държава можела да забогатява само ако другите обедняват.
Въз основа на това разбиране, била изградена цяла система от контролни механизми, които да не позволяват богатството на страната „да изтича” от нея: данъци върху вноса, субсидии за износителите и протекционизъм спрямо местното производство. Тези мерки се отразили катастрофално дори върху собствените американски колонии на Британската империя. На търговията изобщо се гледало с голямо недоверие и протекционистичният подход прониквал и във вътрешния икономически живот. Обичайно било градовете да не допускат занаятчии от други градове да се заселват и да упражняват занаята си, манифактурни производители и търговци изпращали до краля петиции за въвеждане на протекционистични мерки като монополи, например, а съоръжения, спестяваше или улесняващи труда бивали забранявани, за да нямат конкуренция установените вече производители.

Продуктивността на свободния търговски обмен

Смит показва, че цялата структура на меркантилизма се основава на погрешно схващане и поради това потиска продуктивността. Той твърди, че при свободния обмен и двете страни се оказват печеливши. Това е съвсем естествено, защото никой не би влязъл в някаква сделка, ако очаква да загуби от нея. Ползата е и за продавача и за купувача. Вносът е
точно толкова изгоден за нас, колкото е нашият износ за другите. Няма нужда да обедняват други, за да забогатеем ние. Нещо повече, ние ще спечелим повече, ако нашите клиенти са по-богати. (*Богатството на народите, книга ІV, глава ІІІ, раздел ІІ)
Изхождайки от основната истина, че свободният обмен носи полза и на двете страни, Смит твърди, че търговията и стокообменът увеличават благоденствието така успешно, както и селското стопанство и манифактурното производство. Богатството на народите не се измерва с количеството злато и сребро в съкровищниците им, а с целия обем на тяхното производство и търговия, който днес наричаме брутен вътрешен продукт.
Тази нова идея е оказала много силно въздействие. Подобно на гюлле, тя направила голям интелектуален пробив в търговските защитни стени, издигнати около европейските държави още от шестнайсети век. Това дало и практически резултати. Книгата Богатството на народите със своя прям, остър и предизвикателен стил, със сарказъм, остроумие и множество примери била достъпно четиво за дейните хора, които превърнали идеите й в действие.
Книгата се появила твърде късно, за да предотврати войната с американските колонии, но тя поставила основите за позицията, която министър-председателя Уилям Пит заел в полза на свободната търговия и опростяването на данъците, както и на мерките, въведени впоследствие от сър Робърт Пийл за либерализиране на селскостопанските пазари. Може да се смята, че така са положени основите на великата ера от деветнайсети век за свободна търговия и икономическа експанзия. И до днес рационалната логика на свободната търговия се приема по целия свят, независимо от специфичните трудности пред постигането й
на някои места.

Обществен ред, основан на свобода

Смит не можел да предвиди влиянието на своя труд в такава далечна перспектива. Но растящата увереност в личната и икономическата свобода на хората е породена пряко от неговото радикално и ново разбиране за същинските мотиви, движещи човешкото общество. Той разбирал, че хармонията в обществото ще настъпи по обществен път в процеса на усилията полагани от всички хора да живеят и да работят едни с други. Свободата и личният интерес не би трябвало да водят до хаос, а – направлявани сякаш от „невидима ръка” – ще създадат ред и хармония.
Освен това, те ще допринесат за използването на ресурсите максимално ефективно. Когато свободни хора правят сделки помежду си, единствено за да подобрят собственото си положение, цялата земя, капитала, уменията, знанието, времето, предприемчивостта и изобретателността на един народ ще бъдат впрегнати по естествен начин да служат на целите и постиженията, които са най-важни за хората.
По този начин поддържането на обществен ред, осигуряващ благоденствие, няма нужда да бъде постоянното надзиравано от крале и министри. Този ред ще се развива органически естествено като продукт на човешката природа. Но за да се развива и да функционира най-ефективно, са му необходими отворен и конкурентен пазар със свободен обмен и без каквато и да е принуда. За поддържане на тази откритост, са необходими правила, така както са необходими наръчни средства за овладяване на пожар. Но тези правила на справедливост и морал са общи и валидни за всички, а не като практиката на властите да упражняват конкретна и целенасочена намеса с цел да се поддържа меркантилизма.
Ето защо Богатството на народите не е само научен труд върху икономиката, каквато я познаваме днес, а революционен трактат върху психологията на човешкото общество – всичко, което се отнася до живота, благоденствието, политическите институции, закона и морала.

Психология на етиката

Смит е живял и творил по време, когато все още е било възможно един образован интелектуалец да има знания по всичко: наука, изкуство, литература, философия, класика и етика. И той самият е имал тези знания. Той притежавал огромна библиотека и възнамерявал да напише история на либералните изкуства, както и книга върху правото и управлението. Той дори се прочул не с Богатството на народите, а с една книга върху етиката, Теория на моралните чувства. Днес тя е по-малко известна, но по онова време е била не по-малко влиятелна от Богатството на народите и равна на нея по значение за самия автор.
Теорията на моралните чувства е опит да се определи базата върху, която се формират нравствените оценки. Смит отново се позовава на дълбоките пластове на човешката психология. Човешките същества изпитват естествена „отзивчивост” (днес бихме казали „съпричастност”) към другите човешки същества, която им помага да разбират как да владеят своето поведение, за да запазят хармонията. Това е основата на нравствените оценки за поведението и благоприятна почва за човешките добродетели.

Личен интерес и добродетел

И днес някои хора се чудят как личният интерес като двигател на икономическата система на Смит може да бъде съвместим с отзивчивостта като мотивация за нравственост. Ето как отговаря той: „Колкото и егоистичен да изглежда човек, очевидно в неговата природа има някакви принципи, които пораждат интереса му към благоденствието на другите и го правят необходимо за самия него, макар то да му носи единствено задоволство, като го наблюдава.” (*Теория на моралните чувства, част І, глава І)
С други думи човешката природа е сложна. Пекарят не ни снабдява с хляб само от добри чувства, нито човекът, който се хвърля в реката да спаси давещ се непознат, го прави за себе си. Книгите на Смит са освен всичко друго и опит да се установи, до каква степен човешките същества действат от личен интерес, за да съжителстват хармонично (моралния аспект на живота) и продуктивно (икономическата страна на живота).
Така че Богатството на народите в никакъв случай не е апотеоз на капитализма от вида „човек за човека е вълк”, както понякога е изопачаван смисъла на книгата. Личният интерес наистина стимулира икономиката, но ако съществува истински открита конкуренция и няма никаква принуда, то този стимул е за добро. Във всеки случай дълбоката човечност и добронамереност на Смит се излъчват от всяка страница. Той издига благоденствието на народа и особена на бедните, над тесните интереси на търговците и властниците, като критикува занаятчиите, опитващи се да възпират свободната конкуренция, и осъжда правителствата, които им помагат в това.

Човешката природа и човешкото общество

Мислителите на осемнайсети век постепенно започнали да стигат до заключението, че обществото се гради на по-здрави основи отколкото е догмата, разпространявана от духовенството и заповедите, издавани от политическите власти. Някои учени се опитвали да открият „система, сътворена от разума” и основана на правото и етиката. Ала Смит бил на мнение, че човешкото общество – заедно с науката, езика, изкуствата и търговията – се корени в човешката природа. Той доказва как нашите естествени инстинкти са по-добър водач, отколкото какъвто и да е възвеличаван разум. Ако просто премахнем „всякакви системи - било от преференции или от ограничения” (*Богатството на народите, книга ІV, глава ІХ) и се осланяме на „естествените и свободни” действия, ще установим, че заживяваме, неволно но уверено, в един хармоничен, мирен и ефективен обществен ред.
Този либерален обществен ред не изисква да бъде държано под око от крале и министри, за да съществува. Вместо това Смит разчита на стремежа на човешките същества да съблюдават определени правила на поведение помежду си, като справедливост и уважение към собствеността на другите хора. Така благотворният и валиден за всички обществен ред възниква съвсем естествено. Смит се опитва да открие естествените принципи на човешко поведение, които всъщност водят до тези благоприятни резултати.

Превод: Марияна Мелнишка