С набирането на скорост на спасителните планове в САЩ, в зората на управлението на Барак Обама, започнаха да набират скорост и движенията, които най-яростно защитават тезата за ненамеса на държавата в частния сектор под формата на спасение и съответно придобиване на собственост. Подобни интелектуални проетсти дадоха много хляб на Чаеното парти в САЩ, което максимално завзето от опозицията в лицето на републиканците го използва за политическа трибуна. У нас без подобен повод преди около година се създаде неформален клуб на защитниците на радикалния капитализъм - първо като общ интерес към книгите на Айн Ранд, а след това и със създаването на истински клуб, който по част от името на най-известната й книга носи името "Атлас". Ето какво разказва за клуба един от създателите му - журналистът и издател Калин Манолов.

Кога и кой създаде Институт за радикален капитализъм „Атлас”?

Институтът за радикален капитализъм ”Атлас” беше създаден в София на 25 март 2010 г., Благовещение, от 11 икономисти, предприемачи, политолози и журналисти, защитници на индивдуалната свобода и ограничената държава. Сред учредителите са Калин Манолов, издател, който беше избран за председател на Управителния съвет, журналистката Нора Стоичкова, заместник-председател на института, политологът Владимир Шопов, актьорът и председател на фондация «Аскеер» Милен Миланов – и двамата членове на Управителния съвет, председателят на Сметната палата проф. Валери Димитров, контрольор на института, историкът и посланик на България в Косово д-р Боби Бобев, и др.

Защо?

Повече от 20 години капитализмът в България се представя изопачено, за да се дискредитира. А капитализмът е единствената социална система, признаваща индивидуалните права. Членовете на Института за радикален капитализъм ”Атлас” поемат неговата морална защита. Моралната защита на капитализма се основава на идеята, че индивидът е в правото си да служи на своето собствено добро. Капитализмът има право на нея, защото по природа е морален, а тъй като се основава на доброволната и взаимноизгодна размяна межуд хората – и справедлив. Така постепенно ще формираме обществено прокапиталистическо съзнание. Превръщайки се във все по-мощен фактор в обществения живот, такова обществено съзнание по естествен път ще образова хората и ще съдейства за по-доброто разбиране и по-широкото приложение на принципите на разума, рационалния личен интерес, които споделяме. То ще даде информация на много честни и достойни хора за индивидуалните им права и за предимствата на най-справедливото общество - капитализма laissez-faire, и ще ги мотивира да го защитават. Основната ни цел е моралната защита на капитализма.

Кои са съмишлениците ви в България?

Това са членовете на интелектуалния и стопански елит на страната, на които искаме да помогнем да стъпят здраво върху реалността и да генерират повече полезни, практически изпълними идеи.

Кои са основните идеи, които отстоявате?

Ние отхвърляме както социализма, така и национализма - както в техния груб балкански, така и в префинения им европейски вариант. Ние прегръщаме системата на естествената свобода, където човек живее свободно и без да бъде подлаган на репресии; където са установени нови и са възстановени старите традиции на трудолюбие, почтеност и взаимопомощ, където всеки човек е както свободен, така и отговорен за действията си; където пазарът, а не държавната бюрокрация определя ценностите, и където ролята на държавата е ограничена до «нощен страж» на общността. Накратко: живей както намериш за добре, докато зачиташ същите права на другите.

По какъв начин отстоявате тези идеи?

Институтът за радикален капитализъм „Атлас” осъществява своята дейност чрез разработване на образователни програми, издаване на книги и печатни материали за популяризиране на идеите на капитализма laissez-faire, публикации в български периодични издания; поддържането на собствен сайт и присъствие в интернет, организиране и участие в семинари, конференции, организиране на лекции, национални и международни срещи. За половин година издадохме четири книги: три безсмъртни цикъла лекции на един от основателите на Австрийската икономическа школа Лудвиг фон Мизес : «Свободният пазар и неговите врагове», «Икономическата политика» и «Марксизмът без маска», както и най-доброто и популярно представяне на Адам Смит и идеите му – «Адам Смит» от Имън Бътлър. През юни организирахме много интересна лекция на преподавателя в Американския университет в България д-р Робърт Уайт на тема «Какво значи „да вършиш добро”, когато „се справяш добре” в контекста на социалната отговорност на фирмата” На 29 ноември един от икономистите ни Цветелин Цоневски, който живее и работи в САЩ, ще изнесе лекция на тема «Пазар, Конкуренция и Митове на Конкурентното Право”, на която отсега ви каня. Разработваме и образователен проект, който да популяризира идеите на Австрийската икономическа школа в България. В процес на установяване сме на международни контакти с пропазарни неправителствени организации от Европа и Съединените щати. Подговяме и създаването на дискусионен икономически клуб.

Споделяте ли тезата, че в САЩ в момента има повече социализъм, отколкото в бивша соц страна България?

Все още не е повече, но е повече от достатъчно. Социалната държава е всемогъща държава. Всемогъщата държава е комунизъм! Колкото по-бързо Съединените щати, може би последната крепост на Свободата, свърнат от погрешния път, по който Обама ги поведе преди 2 години, толкова по-малко ще са пораженията за тях и света. Слава Богу, това вече се случва. Обама няма никакъв шанс да влезе отново в Белия дом. В Щатите зрее нова консервативна революция, която може да надмине тази, която извърши Рейгън през 80-те години на миналия век. И тя вероятно ще помете много от сегашните представители на елита, независимо от партийната им принадлежност.

Има ли аналогия и ако да – каква, между вашия „клуб”/Институт за радикален капитализъм „Атлас”/ и Чаеното парти в САЩ?

Има идеологическа прилика. Институтът за радикален капитализъм „Атлас” защитава ценности и идеи, сходни на изповяданите от членовете на „Чаеното парти”. Но мащабите са несравними, а и формата е различна – Чаеното парти е все по-влиятелна фракция в Републиканската партия, вече има свои конгресмени, почти съм сигурен, че ще има и свой кандидат-президент. Ние сме се концентрирали върху просветителството – първата работа, която Бащите-основатели са свършили в колониите, преди чрез война с Англия да ги превърнат в САЩ. Преди социалните се правят философски революции. Не трябва да объркваме последователността.

Дава ли повод с работата си настоящото правителство да се опасяваме от близкото настояще на капитализма у нас?

Дава по няколко пъти на ден - колкото често сменява мнението си и колкото по-наляво завива. ГЕРБ никога не е била дясна, да не говорим пък за прокапиталистическа партия. Просто за да спечели изборите, яхна гребена на обществената анти БСП-вълна. За целта трябваше да се лансират десни послания – и Борисов го направи. Повярваха му само тези, които много искаха да му повярват. Повечето от тях вече сигурно съжаляват.

Какво ще отговорите на хората, които биха сметнали за твърде голяма крайност нуждата от организация, която да защитава радикалния капитализъм, който никъде не съществува в чист вид?

Това очевидно са привърженици на т.нар. „национален консенсус”, който неизбежно се разпростира върху всички „приемливи” политически възгледи в обществото, чиито носители на свой ред са длъжни да вземат пред вид приемливите възгледи на другите. Така всеки умерен се оказва „прав”. Всеки „прав” неизбежно се опитва да убеди и останалите в своята правота. За целта се създава огромна пропагандна машина – тъкмо по мярка на идващия диктатор. На него му са дава власт, защото неизбежният сблъсък между плановете на толкова много „прави”, е родил нов консенсус – нуждата от твърда ръка. За да не стигнем дотам, трябва да водим непрекъсната битка с «умерените». Те са новите комунисти - и са по-лоши от старите, защото са по.-лицемерни. Двадесет и една години след „падането” на комунизма отново трябва ясно да каже: основният и най-важен политически въпрос, пир това не само в България, е капитализмът срещу комунизма, или свободата срещу етатизма . С етатистките идеи не можем да се борим по друг начин, освен противопоставяйки им по-добри идеи – идеите на ограничената държава. Това е иделогическа битка, и който не го разбира, е обречен да я загуби. Но „битка” не означава противопоставяне, а разобличаване; не означава осъждане, а оборване, за да се отворят очите на безпомощните и объркани, предимно млади хора, в цялата страна. Да се просветят умовете на тези от тях, които искат да намерят отговори, и да се окуражат другите, които отвратени са се оттеглили и предали. Това става само чрез прокламиране на последователната и радикална алтернатива – капитализма laissez-faire, капигтализма без държавна намеса. Наистина в момента чист капитализъм не съществува никъде по света. В България пък никога не е съществувал. Но това е добра новина – ще го направим такъв, какъвто трябва да бъде. Поне доколкото зависи от нас.

Българският бизнес, който движи икономиката на страната, споделя ли нуждата от морална защита на капитализма и съществуването му в изчистен вид?

Под „изчистен” трябва да се разбира „автентичен”, а не „опростен” или „профанизиран”. Под „радикален” – основополагащ. За съжаление идеите за икономическа и политическа свобода, за които говорим, все още циркулират предимно в тесния кръг на шепа интелектуалци и просветени бизнесмени, които се познават лично. Това трябва да се промени - но за целта е нужна сериозна промяна в светогледа и на интелектуалците, и на бизнесмените. Бизнесът късогледо е вторачен само в днешния, доста труден за него ден, и смята за излишно губене на време и харчене на пари всяко теоретизиране за бъдещето. Бизнесмените все още не разбират, че борбата за свободно общество, тоест за капитализъм, е постоянна борба, борба на идеи, борба за сърцата на хората и преди всичко на младите. Интелекуталният елит пък високомерно се държи настрани от прагматизма на ежедневието. Интелекуталците предпочитат да теоретизират как обществото цялостно да се преустрои, вместо „да се омърсят” от досега си с политиката. Едва когато почтеният бизнес открие и подкрепи сред тях тези хора на интелекта, способни да създадат мащабна визия за общество, основано не върху равенството, а върху Свободата, и започне постоянно да бди над него, капитализмът в България ще стъпи на здрава основа. Нормално такъв процес трае столетия, в най-добрия случай – десетилетия. Но си мисля, че в България кризата ще го ускори. И левият „национален консенсус” най-после ще бъде разрушен.