Неотдавна в един политически обвързан вестник се правеше сравнение между „двете идеологеми – „реално социалистическата“ от близкото минало и неолиберално-либертарианската“. Авторът уверено твърдеше, че двете са взаимно изключващи се, тъй като според него и двете са невъзможни. В сравнителния си анализ той обяснява, че неолиберално-либертарианската (за първи път чувам подобна комбинация) доктрина разглежда обществото като „неорганизирана тълпа“, при която „правилата за оскъдни, а в българския случай дори не се спазват". Всичко в тази теория било постигнато на индивидуална основа и най-често срещу другите. В този случай почти махнах с ръка, защото в едно свободно общество всеки има право на мнение и колкото и да е погрешно, и право да го сподели публично. Повод за написването на статията обаче била премиерата на издадената от издателство МаК книга на Лудвиг фон Мизес „Човешкото действие“. Според статията авторът на книгата нямал „голямо интелектуално влияние нито с оглед цитирането му в икономическата литература, нито с оглед преподаването на възгледите му в сериозните висши училища по света“.
Аз като научен редактор на „Човешкото действие“ и като човек запознат с идеите на свободното общество и свободната пазарна икономика, се чуствам задължен да отговоря на г-н Чавдар Николов, автор на статията „За единния строй на промитите мозъци“ поместена във в-к Дума брой 138. Явно е, че той не е имал възможността да се запознае с идеите и работата на Лудвиг фон Мизес.
За начало е важно да се отбележи, че сравнението между социализъм и свободно общество е много уместно, тъй като именно Лудвиг фон Мизес още през 1922 г. обяснява защо социалистическото общество и централното икономическо планиране е невъзможно да просъществува в дългосрочен план без употребата на сила, политическа диктатура и елиминиране на човешки права. През същата 1922 година социализмът и социалистическото общество се радват на огромна популярност, така че да се направи подобно твърдение по онова време е означавало да се поеме огромен интелектуален риск. Десетилетия по-късно всички знаят, че социалният експеримент на група хора да определят обществените отношения, са стрували живота на милиони, а тези които са оцелели, са били обречени на бедност. На всички вече е ясно, че дулата на оръжията на репресивния апарат са били насочени не толкова срещу останалия свят, а срещу хората, живели вътре в този „експеримент“.
За Лудвиг фон Мизес провалът на социализма и централното икономическо планиране са логични обясними. Като един от основоположниците на Австрийската икономическа школа, за него подобен анализ не е политически или идеологически повлиян . Австрийската икономическа школа е основана на методологическия анализ, който обяснява кои и какви средства трябва да се използват, за да се достигнат желаните цели. От тази гледна точка за Мизес, както и за всички икономисти от Австрийската школа, е ясно, че общественият икономически просперитет е пряко зависим от наличието на частна собственост върху средствата за производство, свободен пазар и свободно определени пазарни цени. Тези компоненти са взаимосвързани и са основополагащи за всяка свободна пазарна икономика. Без неприкосновена частна собственост отсъстват стимулите за развитие и вземане на рационални икономически решения, което води до отсъствие на пазар, на който се определят цените, които пък от своя страна са форма на „информация“, „сигнал“ за това как да се използват свободните ресурси. Отсъствието на един от тези компоненти води до неправилно разпределение на ресурси и недостиг на потребителски стоки.
Според Лудвиг фон Мизес основният двигател към икономически просперитет обаче е човешкото сътрудничество (това е и второто най-често споменавано словосъчетание в „Човешкото действие“ след Адам Смитовото „разделение на труда“). Глава 8 на „Човешкото действие“ озаглавена „Човешкото общество“ започва така: „Обществото представлява съгласувано действие, сътрудничество... То заменя изолирания живот на индивидите, възможен поне на теория, със сътрудничество. Обществото представлява разделение и съчетаване на труда. От действащо животно човекът се превърща в социално животно.“ Според Мизес именно чрез общественото сътрудничество и разделението на труда хората успяват да подобрят качестовото си на живот. В този смисъл наличието на мир и свобода на всеки индивид да преследва собствените си цели са от изключително значение. Индивидът, според Мизес, живее и действа в рамките на обществото, но обществото не е нищо повече от съвкупност от индивиди. Човешкото сътрудничество се осъществява в рамките на свободното общество защото точно това сътрудничество позволява на всеки индивид да постигне собствените си цели. Постигането на целите в едно общество не може да става за сметка на другите, защото това означава отсъствие на доброволно човешко сътрудничество, което пък противоречи на условието за индивидуална свобода. Когато няма свобода за човешко сътрудничество налице е „насилствено“ и противоестествено сътрудничество. За Лудвиг фон Мизес индивидуализмът в рамките на свободното общество означава признаване и гарантиране на правото на свободно обществено сътрудничество.
Наистина Лудвиг фон Мизес не е познат на широката публика. Името му не се споменава в пропагандни материали или политически агаитации, защото за Мизес основно е правилото за индивидуален избор и свободата за упражняването на това право. Неговите книги, основната от които е „Човешкото действие“, развиват идеите на Австрийската икономическа школа. Идеите на Лудвиг фон Мизес са повлияли работата и идеите на Нобелови лауреати по икономика като Фридрих Хайек (втория най-цитиран Нобелов лауреат от други Нобелови лауреати), Милтън Фридмън, Джеймс Бюканън, Върнън Смит, Гари Бекер, както и известни икономисти като Джоузеф Шумпетер, Гордън Тълок, Израел Кързнер, Питър Бьотке и други. Възгледите на Лудвиг фон Мизес се преподават в икономическите департаменти на Харвард, Калифорнийския университет в Лос Анжелес, Университета на Чикаго, Нюйоркския университет, Университета Джордж Мейсън (моята Алма Матер), Лондонското училище по икономика, Университета Екс ан Прованс (Франция), Университетът "Крал Хуан Карлос" (Испания). За българския читател е истинско богатство, че книгата „Човешкото действие“ е преведена на български език и достъпна по книжарниците.