„Образованието не може да бъде стока на пазара” - това е стандартното твърдение на всички защитници на монополното държавно образование. „Образованието е твърде важно, за да бъде стока на пазара, то не трябва да се оставя на конкуренцията на пазара, не трябва да се оставя на свободния избор на родителите, не трябва да се оставя на личните цели, амбиции и способности на учениците.” Не само учителските профсъюзи твърдят това. Твърдят го и много интелектуалци.

Възможно ли е образованието да бъде стока на пазара? За да проверим това, трябва да видим какво точно означава „пазарна стока”, и тогава да преценим какво е образованието.

Според икономическата наука „пазарна стока” (или „икономическа стока”) е всеки материален предмет или нематериална услуга, които отговарят на следните четири условия:

Първо, стоката трябва да е резултат от съзнателна човешка дейност. Въздухът може и да е полезен за хората, но той не е стока, защото си съществува и без да има хора, които да го произвеждат.

Второ, стоката трябва да е оскъдна, тоест, трябва да има цена, при която търсенето надвишава предлагането. Например, някой може да се заеме да произвежда и предлага откъснати миши опашки, но дори на нулева цена няма да има търсене за тях.

Трето, стоката трябва да е предназначена за употреба от други хора. Ако си сготвя вечеря сам за себе си, тя няма да е пазарна стока. Но когато готвачът в ресторанта приготвя вечеря за клиентите, тя е стока.

Четвърто, стоката трябва да бъде представена на пазара за размяна срещу други стоки. Супата от благотворителните кухни не е стока, защото благотворителните кухни не изискват нещо в замяна. (Разбира се, в замяна благодетелите получават удовлетворение за благотворителността, но то не може да се оцени от икономическа гледна точка, а и удовлетворението на благодетеля не е продукт на съзнателната дейност на потребителите на кухните.)

Образованието изпълнява всички тези условия. То е резултат от съзнателна човешка дейност (макар че някои хора, които добре познават българската образователна система, имат съмнения относно това). То е стока, която се търси - ако свалим цената, ще има много желаещи да получат образование. То се предлага от едни хора - „професионалисти” - на други хора. И накрая, онези хора, които го предлагат, очакват да получат нещо в замяна на своя труд - заплати, командировки, привилегии.

Това е очевидно за всеки. Освен за учителския профсъюз.
Ясно е защо за тях това не е очевидно. Защото ако признаят, че образованието неизбежно е пазарна стока, ще трябва да приемат освобождаването на образованието от държавния монопол. Това означава конкуренция. Това означава усилия да предлагаш по-добро качество. Означава усилия да намаляваш цената. Означава, че държавните учители и образователни чиновници ще се лишат от привилегиите си да разполагат с парите на родителите без съгласието и контрола на родителите. Означава, че ще се лишат от привилегията да упражняват монополна власт над умовете на децата.

За да приемем, че образованието не е стока, трябва да го направим да не отговаря на поне една от горните характеристики.

Не можем да направим образованието да не е резултат от съзнателна човешка дейност. То просто не пада от небето.
Не можем да го направим да не е търсено - всеки иска да се образова, защото познанието е личен капиталов актив.
Не можем да го направим да не е предназначено за други хора. Това би означавало учителите да учат самите себе си и никой друг.

Остава само една възможност образованието наистина да не бъде пазарна стока - да не е предназначено за размяна. Тоест, да го получаваме като благотворителност, като супа от кухнята за бедни.

Е, ако учителският профсъюз иска образованието да не бъде стока на пазара, нека учителите да престанат да искат заплати. Нека наистина да бъдат благодетели, за каквито се пишат. Никой не иска пари за нещо, което не е стока. Защо учителите да са изключение?