Проф. Валери Димитров е член на създаденото в България „Общество Айн Ранд”, което благодарение на социалната мрежа Facebook придоби особена популярност. Той е и сред учредителите на новосъздадения Институт за радикален капитализъм „Атлас”, който е факт от края на март 2010. Макар и юрист, проф. Димитров е сред най-емоционалните защитницити на капитализма laissez-faire и не може да намери нито един разумен аргумент против него. Разговорът ни започва някак естествено, преди да успея изобщо да задам въпрос.

Защо държавата трябва да спасява положението? Защо отива при General motors и да го спасява, та да се смеят сега да го наричат Government motors? Защото, видите ли това било гордостта на американската автомобилна индустрия. А че от години американците не купуват американски коли? В конкуренцията си тази компания затъна и трябваше да фалира заради лошия мениджмънт. Пазарът я наказа, а правителството я спаси. Ето това е едно лошо решение.

Но от гледна точка на служителите на тази компания сигурно не е лошо решение, защото в противен случай ще останат без работа...

В САЩ има чудесно законодателство за фалитите. Тоест добрите парчета от бизнеса се изкупуват от успешните конкуренти и в края на крайщата специалистите няма да си загубят работата. В България дори се случи това при фалита на банките. Голяма част от процедурите по нестъстоятелност приключиха с купуване на фалиралите банки от други действащи. Като че ли малко хора са обърнали внимание колко успешно приключиха тези процудери.

Може би размерът на тази криза не дава чак толкова възможности за подобен изход от ситуацията...

Аз мисля ча правителставта са водени от благородни намерения да намалят болката от тежките решения, свързани с изчистване на лошите бизнеси и инвестиции. Да, социалната цена понякога е доста тежка, но пътят към ада е покрит с добри намерения. Това е като да се прави изкуствено дишане на мъртвец - отлагане на неизбежното. Много по-добри са пазарните решения.

Как се появиха тези лоши решения тъкмо в страни с развит капитализъм, макар и не в онзи му чист вид – laissez-faire?

Защото на практика това не са държави на свободния капитализъм и пазар. Техните икономики са смесени. Тоест от една страна силно регулиран пазар, силно, образно казано, замърсен от необосновани държавни намеси, прекалено много социални практики - да се подпомогнат бедните, да се спасяват работни места и да се осигурят евтини кредити. Всички тези неща, които превръщат държавите в Дядо Коледа или Робин Худ – дайте да вземем от богатите и да дадем на бедните! В края на краищата се оказва, че тези решения водят до влошаване на сиутацията. Това, което и Айн Ранд казва, която е привърженик на laissez-fair, свободния капитализъм - това означава, че както църквата е отделена от държавата, така и икономиката трябва да е отделена от нея. Тоест колкото по-несмущавано работи свободният пазар, толкова по-добре, защото това, което не искат да приемат левите идеолози на етатистката икономика е, че пазарът се саморегулира. Те смятат, че той е хаос и трябва да дойде добрата, умната държава и да внесе ред в хаоса. Това е абсолютно фалшива и деструктивна аксиома.

Но излиза, че ако съдим по това, което се случва, тази идеология взима все по-големи размери...

Зависи какво значи регулиране. На финансовите пазари има достатъчно регулиране. Смисълът на едно добро регулиране е да се позволи на инвеститорите да взимат добри решения , но не те да бъдат замествани в своите решения от някой бюрократ или политик. Аз си мисля, че тези политически намеси увеличават риска да се взимат лоши инвестиционни решения. Да вземем принципа – “Too big to fail” /Твърде голям, за да се провали – б. ред./. Големи компании започват да се управляват много рисково, просто защото ако имаш в главата си идеята, че някой друг ще плати сметката вместо теб, си склонен да поемаш необосновани рискове. Ако знаеш, че пазарът ще те накаже, ще се държиш по друг начин. Тази пазарна дисциплина, която е много сурова, предизвиква това неприемане. Това не се харесва. Може би защото е заложено в човешката природа да си кажем - а не може ли да измамим пазара, не може ли някой друг да плати? Няма кой! И тогава ако се появи държавата, това има развращаващо действие, защото всеки трябва да носи отговорност за собствените си решения. В този случай държавата действа деструктивно, защото разрушава пазарната дисциплина.

След като се нагледахме на толкова спасителни планове, май е нужен такъм план за капитализма...

Не, просто капитализмът се нуждае от това държавата да се отдръпне и да престане да замества пазара и да въвежда нейната си справедливост. Тя трябва да се свие, да се съкрати до абсолютно нобходимите си размери, за да бъде силна и действена. Защото голямата по размер държава е слаба , тя се проваля в много проекти, защото се нагърбва с несвойствени роли – да бъде кредитор, инвеститор, да създава работни места, с две думи - да замества бизнеса. Държавата е силна в легитимната си функиця да упражнява насилие – да осигурява ред и законност като упражнява полицейска функция, външна отбранителна и правораздавателна. Обърнете внимание къде българската държава се проваля – в правораздавателната си функция, в полицейската. От години се говори за това колко са неефективни тези точно нейни функции. Ресурсът на държавата трябва да е концентриран именно в това. Това са най-важните публични блага, от които всеки има нужда и без това не може да работи пазарът. А не да казва, хайде сега ще ви дам едни пари, ще ви снабдим с жилища по подобие на американската мечта. Това е социалистическа практика. Никой, който се е опитвал да осигури евтини пари, не е стигал до друго освен до кризи. Това е сюжет с предизвестен край, случвал се е много често в историята. В този смисъл са и идеите на Ранд, макар че тя не е икономист. Така че аз категорично смятам, че колкото повече една икономика се приближава към laissez- faire, толкова е по-успешна. Да дам пример с българската икономика. За мен постиженията на българските правителства след въвеждането на валутния борд/тоест здравите пари/, либерализирането на икономиката, намаляването на публичния дълг, бездефицитните бюджети, освобождаването на бизнеса от редица административни пречки и ред други мерки, доведоха допреди кризата до много сериозен икономически растеж. България, по думите на експертите от Института за пазарна икономика, никога не се е радвала на такъв период на растеж и инвестиции. И това, според мен, е именно резултат от доближаването до laissez- faire – модела. И това е печелившо. И смятам, че изоставянето на това и възприемането на етатистки практики не е добро.

Има ли опасност от твърде много етатизъм ако погледнем какви антикризисни мерки се обсъждат у нас в момента?

Етатитските тенденции са популистки. В България по ред исторически причини имаме много силни етатистки традиции и преди идването на власт на комунистическата партия. Нагласата за съжаление на повечето хора е, че те разчитат държавата да ги извади от кризата и всеки път като се появи проблем, трябва тя да се намеси.

Като, например, да се замразят енергийните цени...

Да, в крайна сметка пазарните отношения са подозрителни, защото влизат в сила старите устойчиви стереотипи – на пазара печелят богатите, мошениците, измамниците, а обикновенит хора страдат. Което всъщност не е така! Този просперитет за по-широки слоеве в България се дължи, според мен, именно на доближаването до модела на свободния капитализъм. Държавата не създава богатства, тя ги разпределя. Богатството се генерира от предприемачите и ако бъдат оставени да работят спокойно в рамките на закона, а това е роля на държавата, общественото богатство ще се увеличи. Обърнете внимание кои са най-богатите държави – тези с най-голяма икономическа свобода. А това не е удобно на левите икономисти и тези, които са етатистки настроени.

Май не е удобно и на доста правителства в момента, ако гледаме какво правят...

Често правителствата са притискани от исканията на хората, а те искат бързо решаване на проблемите, но трябва да бъде ясно едно – както казват австрийските икономисти – няма друг път за забогатяване освен спестяването и инвестирането. Общества, които имат висока норма на спестяване и инвестиране и дават простор на предприемачеството, те забогатяват. Никой не е забогатял с повече харчене, защото държавата харчи нещо, което някой друг преди това е инвестирал. Ние сме много по-бедни, защото този показател е много по-нисък. Още много тежко е наследството на етатистките и на левите, социалистически и марксистки идеи у нас, няма какво да се лъжем.