В продължение на две части се спрях на основните роли и как взаимодействието между тях е основата на динамичния пазарен процес. Всичко това е важно предусловие в защита на хипотезата, че пазарното формиране на цени е необходимо условие за ефективно използване на наличните природни ресурси, чрез което се създава предпоставка за производство на стоки които имат стойност за потребеителите и се търсят. В крайна сметка точно това състояние на икономиката води до създаване на работни места.

Както вече стана дума целта на икономиката е да превръща природните ресурси в потребителски стоки. В този смисъл пазарният процес, и децентрализираното ценообразуване като част от този процес, са резултат от действията и решенията на участващите индивиди. Пазарните цени са носители на точно определен тип информация: какво се търси в момента и какво са готови да заплатят за определени стоки крайните потребители. Точно това е най-важният елемент на пазарната икономика: цените като носители на информация са форма на сигнал към предприемачите които на тази база пренасочват природните ресурси за задоволяване на потребителския интерес. По своя характер това е двупосочен процес: от една страна се движат природните ресурси по пътя към превръщането им в потребителски стоки, от друга страна в обратна посока се движат пазарно определените цени които са форма на естествен регулатор за това къде използването на природните ресурси и производството на кои потребителски стоки е с най-висока стойност.

Липсата на външна интервенция, която да регулира този двупосочен модел, е фундаментално условие за ефективност на пазарната икономика и я определя като свободна. Наличието на външна намеса, когато води до повишени нива на печалба при реализацията на стоки и услуги, пренасочва използването на ресурси точно към тази сфера на икономиката. В резултат на това се стига до свръхинвестиране и се създават тъй наречените „балони“, чието „спукване“ е всъщност съвсем естествен процес на пазарно саморегулиране. Тук е мястото да се отбележи, че дори и в най-чистия вид пазарна икономика е възможно съществуването на подобни „балони“, но разликата е, че при липса на външна намеса точно пазарно определените цени и намаляващата пределна норма на възвращаемост на инвестициите се превръщат в естествен регулатор и пренасочват инвестициите в друга посока към други сфери на икономиката.

Съществуващата икономическа криза е породена точно от целенасочената политика на стимулиране на инвестициите в недвижими имоти, превръщането на ипотечните заеми в инвестиционен инструмент. Високите нива на печалба, които се получаваха в резултат на правителствено гарантиране на ипотечните заеми, доведе до повишени нива на търсене на жилища, което пък от своя страна стимулира строителството им. При липсата на външна намеса и гарантиране на възвращаемостта на инвестициите рискът, които съпровожда всяка една инвестиция, би се превърнал в „предпазен клапан“ на икономическия процес и би пренасочил определена част от инвестициите към други сфери. Възможно е пазарът на недвижими имоти да предизвика временна криза, породена от свръхинвестиране, но при липса на външна намеса магнитутът на подобна криза би бил значително по-малък от сегашния и не би засегнал останалите сфери от икономиката, изтощени поради липсата на свеж инвестиционен ресурс.

Често се твърди, че именно липсата на свеж инвестиционен ресурс и „изтощените“ икономически сектори следва да се подпомогнат, като се стимулира потреблението на стоки,произвеждани от тези сектори. Подобна форма на решение на проблема разбира се, не само че не води до желаните резултати, но и допълнително задълбочава проблемите и практиката през последните няколко години е пълна с примери на криворазбрано стимулиране на икономиката.

Причината подобна практика да не работи е същата като причината за създаване на икономически „балони“ с единствената разлика, че стимулирането се явява в условията на икономическа криза и намалено потребление. Принципът обаче е един и същ: външната намеса води до създаване на условия за повишени нива на печалба, което от своя страна предизвиква насочването на ресурси, които в други условия биха се насочили в друга посока, към стимулираните сфери. В резултат на това се стига до свръхинвестиране в стимулираните сфери за сметка на останалите, което в крайна сметка не само подрива икономическите интереси на индивидите, но и създава условия за неефективно използване на наличните ресурси в момент в които тяхната стойност е изключително висока.

В заключение, свободната пазарна икономика и действащия пазарен процес не са самоцелни; защитата им не означава защита на икономическите интереси на определени групировки. Пазарният процес се формира с участието на много на брой индивиди, които със своите действия правят избор на пазара. Колкото повече свобода се предостави на индивидите в техния избор, толкова повече се увеличава възможността за ефективно използване на съществуващите природни ресурси и превръщането им в потребителски стоки.