В продължение от преди две седмици когато се спрях на трите различни вида роли на пазара, тази седмица целта ми е да покажа динамиката на отношенията между тях. Пазарът представлява един безкраен динамичен процес на взаимоотношения между трите групи пазарни играчи, като целта е подобряване на благосъстоянието на всички участници, макар и не еднакво за всички.

Класическата икономическа теория приема, че когато индивидите осъществяват свободно транзакции, и двете страни печелят. Това е истинска еволюция от школата на меркантилистите когато се е смятало, че при всяка транзакция, за да има печеливша страна, трябва да има и губеща.

Твърдението, че и двете страни в една транзакция печелят, разбира се е вярно само когато и двете страни са свободни да осъществят тази транзакция в преследване на собствени цели. Свободата е правото на страните да се договарят и да постигат съгласие за условията на транзакцията без външен натиск и заплаха. По принцип индивидите прикачват субективна стойност към едни и същи стоки и услуги, което също е важно условие за осъществяването на транзакцията.

Класическата икономическа теория обяснява точката на пресичане на търсенето и предлагането като равновесие на пазара. С други думи, това е моментът, в който потенциалният купувач и потенциалният продавач влязат в контакт.

Австрийската икономическа школа приема това като закономерна даденост, но отива по-далеч като търси обяснение на процесите, които се развиват, защото от наблюдения в ежедневието става ясно, че пазарите са динамични – появяват се нови стоки, цените въпреки че варират в краткосрочен план, винаги вървят надолу в дългосрочен.

Ако различните роли на пазара се поставят вертикално като потребителите са на първото ниво, предприемачите са на второто, а собствениците на ресурси (работна ръка, собственици на земя, машини, технологии и др.) са на третото, то става видно, че пазарния процес протича на две нива: между потребители и предприемачи на първо ниво и между предприемачи и собственици на ресурси на второ ниво.

На първото ниво обект на транзакции са потребителските стоки, известни още като стоки от ниска степен, а на по-горното ниво предмет на транзакции са предимно услуги, известни още като производствени услуги. Общото между двата пазарни процеса е формирането на цените. Потребителите чрез действията си показват предпочитанията си на пазара, за определят колко са готови да платят за потребителски стоки. Предприемачите, които предлагат стоките, приемат формираните цени като основа, която е необходима, за да се калкулира алтернативното използване на наличните ресурси и да преговаря цената им със собствениците на самите ресурси. По този начин формирането на цените на потребителския пазар с участието на огромен брой индивиди се превръща в своеобразна форма на предаване на изключително важна информация по икономическата верига, която в крайна сметка формира начина на използване на наличните ресурси. В този смисъл пазарът поради децентрализацията си е сложен динамичен процес,чиято единствена цел е да генерира информация за това какво е търсенето във всеки един момент и на каква цена.

Сложността на пазарния процес е не само резултат от участието на много индивиди, но най-вече в резултат на разнородния характер на участие на всеки един отделен индивид. Нито един човек не участва в пазарния процес в качеството на представител на само една от трите основни групи: потребители, предприемачи и собственици на ресурси.
Всеки един от нас е задължително и потребител и собственик на ресурс(и) – най-често работна ръка. Всички ние притежаваме определени знания и умения, някои от които строго индивидуални, други заместими в различни степени, които предлагаме на трудовия пазар, като се стремим да извлечем максимална печалба. Същевременно известна част от нас участват в пазарните процеси като предприемачи: използват определени знания и умения, с които успяват да използват ресурсите които имат на разположение или до които имат достъп за да произведат потребителски продукт, който да задоволи определено търсене.

Динамичността на пазарния процес и постоянното изместване на потребителското търсене, което води до изменение в използването на ресурси, съчетано с участието на огромен брой индивиди с различна роли, показва сложността на процеса и невъзможността за ефективно регулиране от централизиран орган.