Динамиката на отношенията между държавните структури и пазара винаги са били интересни от гледна точка на икономическата наука. Широко разпространено е мнението, че повишаването на цените може да се пресече сравнително лесно; просто е необходимо да се изпратят проверяващи, които с присъствието си "да коригират" пазара. Чудесна, но невероятно наивна идея. Ако наистина тези проблеми се разрешаваха по подобен начин, защо просто не се създаде „ценова полиция”, която постоянно да следи и коригира ценовите нива?

Административната „самонадеяност”, която доста често се демонстрира от ръководни държавни кадри, винаги се оказва резултат от подценяване на елементарни икономически правила. Цените се формират в резултат на поведението на милиони производители, търговци и потребители. Всички те ежедневно, чрез действията си на пазара, комуникират помежду си. Основна форма на тази „комуникация” са цените, чиято основна роля е да пренасят информация между индивидите, които по този начин успяват да коригират пазарното си поведение. На всички е известно, че повишеното търсене на определени стоки би довело до повишаване на тяхната цена спрямо други стоки.

Ще илюстрирам тази теоретична постановка с типичен пример: повишените цени на хранителните продукти. Ясно е, че Коледните и новогодишните празници означават повишено потребление на хранителни продукти, ясно е също така, че много хора са склонни да плащат повече за една и съща стока по време на празниците. В този смисъл, ако всички други фактори като повишено предлагане останат непроменени, съвсем естествено развитие на търговския обмен е да се стигне до повишаване на цените на хранителните продукти.

Игнорирането на икономическата реалност е подход, широко разпространен сред високите етажи на властта в България. Това, разбира се, означава поредна доза популизъм и демонстрация на активност с решения, които са насочени към разрешаване на последиците, но не и премахване на причините довели до проблема. Докато подобно поведение е обяснимо за един земеделски министър като политическа фигура, то в никакъв случай това не може да се отнесе към икономисти, които обясняват процеса на повишаване на цените на хранителните стоки като инфлационен, както се появи информация във в-к "Дневник", както и в няколко други средства за масова информация, като се цитира изказване на доктора по икономика и бивш председател на Националния статистически институт Величка Рангелова.

Твърдението, че покачването на цените на хранителните продукти води до повишени нива на инфлация, която според Величка Рангелова е вече на нива 4.6 % на годишна база, е неправилно и погрешно. Инфлацията по дефиниция означава увеличаване на паричното предлагане, което от своя страна води до по-висока номинална цена на всички стоки и услуги. Реалната стойност на паричната единица се обезценява, като се губи от покупателната способност, което води и до по-ниски нива на потребление. В сегашните условия на действащ валутен борд подобен вариант на повишено парично предлагане е невъзможен. Това е и най-силният аргумент в защита на валутния борд.

Сегашната икономическа ситуация и в конкретния случай - повишаването на цените на хранителните продукти, както и свитото вътрешно потребление, прилича на инфлация, но причините са съвсем различни. Правилното идентифициране на проблема означава намиране на точно и конкретно разрешение. В този смисъл предложението на Величка Рангелова да се увеличат доходите поне с размера на инфлацията е погрешно, защото това всъщност ще е причина за висока инфлация. Само по себе си увеличаването на доходите, без да има друга факторна промяна като повишена производителност например, води след себе си само и единствено инфлация. Разбира се, за повишаване на производителността са необходими повече инвестиции, квалифицирана работна ръка, нови технологии, но най-вече фискална предвидимост, което води до икономическа стабилност. Към настоящия момент не само липсва каквато и да било фискална предвидимост, но липсва и елементарна сигурност за инвестиране.

В конкретния случай с повишените цени на хранителните продукти, основният проблем са не повишените цени, а невъзможността на хранителния сектор да покрие повишеното търсене с идентично предлагане. Именно тази статичност на икономиката е основният проблем, които следва да се идентифицира и да се търсят начини за разрешаване. Ниската ефективност и слабата конкурентноспособност, съчетани с високите нива на земеделски субсидии за сектора като цяло, са част от факторите, които неминуемо оказват влияние върху сегашното състояние на летаргичност в аграрния сектор.

В заключение трябва да се отбележи, че наистина по време на Коледните и новогодишни празници в много държави цените на хранителните продукти, както и на други потребителски стоки, обикновено намаляват, но причина за това не е „необикновеното милосърдие” на производители и търговци спрямо потребителите. Повишеното търсене на пазара, съчетано с динамичността на икономиката, позволява на производители и търговци да увеличат производителните си мощности, както и да намерят нови начини за пласиране на продукцията си. Всичко това се води от търсене на нови пътища за увеличаване на ефективността на производството и повишаване на конкурентноспособността. Пазарният механизъм на търсене и предлагане е изключително мощен, защото инкорпорира в себе си поведението на милиони индивиди, и нито един държавен орган, нито една „ценова полиция” няма способността да го контролира по свое усмотрение, без всички да понесем съответните последствия.
______________________________
Можете да пишете на Цветелин Цоневски на адрес: ttsonevski@fee.org