Стенограма от интервюто на Росен Петров с г-н Сашо Дончев, изпълнителен директор на „Овергаз Инк.” АД, в предаването на bTV „Нека говорят”, 11 юли 2010 година

Росен Петров: Уважаеми зрители, вече 20 години у нас, с известна периодичност, се повтаря един и същи конфликт – конфликтът за цените на газа. Някои го определят като противоборство на великите сили, други – като средство за източване на пари, трети го наричат дори газова война. При мен е един от главните участници в тези отношения – шефът на Овергаз, Сашо Дончев. Добре дошли, г-н Дончев.

Сашо Дончев: Здравей, Росене!

Росен Петров: Какво е положението? Овергаз или Газ овер?

Сашо Дончев: Ние с теб може ли да си говорим на „ти”?

Росен Петров: Може.

Сашо Дончев: Добре, благодаря. Как да кажа, положението е, както ти сам обяви преди малко, от 20 години - ние вече сме свикнали, така че мога да го нарека нормално. Но за разлика от друг път, на мен много ми се иска тоя път разговорът на тая тема да не заглъхва преди всичко да е станало ясно. Защото много пъти очевидно повторението е възможно само заради това, че има неизказани неща. Ето и сега след 2 дни, пълни с откровени лъжи и не много умни приказки, изглежда започва да затихва.

Росен Петров: Дай пример за лъжа.

Сашо Дончев: През всичките тези години, според мен, се лъже най-малко по 3 въпроса: 1-во, че цената на природния газ в България на границата и при крайните потребители е висока. Второ – лъже се, че Овергаз е посредник и трето – лъже се, че Сашо Дончев е гадно копеле.

Росен Петров: Кой лъже, кой има интерес да лъже?

Сашо Дончев: Не знам, нали виждаш сменят се тези, които викат на висок глас лъжите, но лъжите се повтарят. Така че, ако искаш – да разгледаме всяка една от тези лъжи, или по-скоро моите аргументи срещу тях.

Росен Петров: Да започнем от тази, че Овергаз е посредник. И аз, и всеки, който чете вестници и гледа телевизия, винаги ще каже, че Овергаз е посредник.

Сашо Дончев: Добре, но все пак най-важното за потребителя е каква е цената и вярно ли е... Няма да избягаме от въпроса Овергаз и посредниците. Ако позволиш, да започнем от това...

Росен Петров: Добре, за цената!

Сашо Дончев: За цената – аз мисля, че онзи ден по някой от каналите, не си спомням по кой, г-н Семерджиев, председател на ДКЕВР, показа една графика, която свършваше някъде до 2009-та година, ако тази същата графика може да покажем сега на зрителите с продължение до юли 2010-та година...

Росен Петров: Цена на руски природен газ на границите на Германия и България.

Сашо Дончев: Синята линия е газът за България, червената – за Германия. Вижда се, че само през един период през 2009-та година, газът в Германия е бил по-евтин и това е, защото тогава беше пикът на икономическата криза в Европа, в това число и в Германия и имаше огромни количества договорен газ, който нямаше как да бъде продаден, освен ако не му се намаляваше цената.

Росен Петров: Ние да се сравняваме с Германия е малко неловко – голямо общество, висока покупателна способност. Една е цената за Германия, друга е за българина.

Сашо Дончев: Съвършено правилно. За съжаление покупателната способност на населението в една страна се определя от производителността му. И съвсем наскоро Евростат отчете, че, за съжаление, България сме някъде на опашката в Европа. Всъщност, откровено казано, беше на последно място с Румъния по производителност на труда. Така че, това за съжаление е факт. Съгласен съм, че за съжаление доходите на българите са ниски, но природният газ не извира в България и е борсова стока, или поне квази-борсова стока, на което искам да се спра след малко. Така че няма как – нито Сашо Дончев, всъщност и Путин не влияе на цената на газа. Защо казах, че тя е квази-борсова стока? Защото факт е, че природният газ не се търгува на борсите, но неговата цена се определя в зависимост от движението на цените на определени борсови стоки, които са включени във формулата за определяне на цената. Формулата е сложна и въпреки че многократно се публикува на разни места, тя продължава да бъде непонятна.

Росен Петров: Какви стоки определят цената?

Сашо Дончев: Тук имаме 3 борсови стоки, които са за мазут 3,5% сяра, мазут 1% сяра и газьол.

Росен Петров: Като говорим за цени, през седмицата тръгна един бляскав спор за цените, че газът идва на една цена на границата, а е на друга при потребителите.

Сашо Дончев: Това естествено, че е така, най-малкото, защото от границата до потребителите има някакво разстояние.

Росен Петров: Да, де, ама разликата беше драстична.

Сашо Дончев: Не е вярно, разликата е изключително ниска и аз сега...

Росен Петров: 339 – 576$. 339 долара на границата, 576 – при потребителите.

Сашо Дончев: 339 долара на границата – искам това да се запомни, че е най-ниската цена в момента в Европа на природен газ. И тази цена стана възможна благодарение на това, че преди 15 години Овергаз успя да получи 15% отстъпка от цената за България в отношенията си с Газпром. С 12% от тези 15 ние намалихме цената на всички потребители на природния газ в България. А останалите 3% запазихме, за да можем да развиваме пазара, да развиваме системите за дистрибуция. Всъщност ние сме част от маркетинговите структури на Газпром и това е нашата основна задача – да развиваме пазара. Сега – как се формира цената...

Росен Петров: Интересно, че дойде този път от руска страна това внушение. Вицепремиерът на Русия каза, ама защо?...

Сашо Дончев: Това беше манипулация! Доколкото на мен ми стана ясно, вицепремиерът е разбрал, че това е цената за всички потребители. Т.е., той... Нека не обяснявам вицепремиера на Русия. Общо взето, никой на срещата, освен г-н Гогов, не е разбрал какво всъщност се казва. Нека да вървим по ред. Бил е изненадан, бил е неприятно изненадан вицепремиерът, и Медведев е участвал в разговорите, защото не е станало ясно за какво говорят. А тъй като... Не казвам, че някой го е направил умишлено, но аз съм тук, за да внеса определена яснота по тези въпроси.
Освен тази цена на границата следват транспорт на природния газ по магистралната газопреносна система на България, собственост на Булгартрансгаз и след което следва транспорт по системите ниско налягане или газоразпределителните системи, които са собственост на различни газоразпределителни дружества. Тук искам да отбележа един факт – за съжаление, аз нямаше да възразявам, ако беше истина, че 80% от дружествата са на Овергаз, но фактът е, че ние имаме отговорности за развитие на дистрибуцията на природен газ в 51 общини от всички, други 104 общини се газифицират от други дружества в България, а в останалите общини няма лицензиант.

Росен Петров: Колко печели вашето дружество?

Сашо Дончев: Нашето дружество печели много малко, за съжаление, много по-малко, отколкото би трябвало да получим за нормално възпроизводство на дружеството ни, поради простия факт, че непрекъснато се говорят неистини по отношение на цената на природния газ, което изключително силно влияе върху развитието на пазара на газ.

Росен Петров: Защо въпросът се политизира?

Сашо Дончев: Извинявай... След малко... Значи ние сме построили повече от 2500 километра тръбопроводи по улиците на българските градове в общините, за които отговаряме. Около тези 2500 километра живеят 750 хиляди българи (270 хиляди домакинства). Въпреки всичко и защото е тази реторика, ние имаме само 50 хиляди клиенти. За съжаление, цената за разпределение се определя от...

Росен Петров: Ама някак си въпроса се политизира, предполагам, че в Италия и Франция не е така. Тука като че ли става глобален – има някакво противоборство – Русия-Америка и това е вече така 20 години.

Сашо Дончев: Моля да ме извиниш, но дължим на клиентите ни отговор на въпроса висока ли е цената на газа при крайните потребители?

Росен Петров: Клиентът винаги ще ти каже, че е висока.

Сашо Дончев: Да, всяка цена е висока. Цената, която трябва да платим, винаги е висока, независимо за какво говорим. И водата, и хлябът – всичко е скъпо. Друг е въпросът, че когато говорим за природен газ, ние говорим за енергия.

Росен Петров: Според теб висока ли е цената?

Сашо Дончев: Не, най-ниската е! Най-евтината възможна енергия в България е природният газ. Другите възможни енергии са електричеството и газьола. Разбира се, има и твърди горива, които вече не са толкова масови. Ако приемем, че това, което предвижда министерството на икономиката, че 15 хиляди киловатчаса е потреблението на енергия от едно средно българско домакинство, това в, извинявай, тук имам някъде цифри, ако се удовлетворяват с нафта – това са 153 лв. на месец, ако се удовлетворяват с електроенергия – това са 182 лв. на месец, ако се удовлетворяват с природен газ – това са 101 лв. на месец. Това е същата тази петстотин седемдесет и няколко долара съобщена цена – или 101 лева на месец. И искам да отбележа, че това е с днешните, най-високи цени. През цялата година прогнозата е, че цените ще падат следващото тримесечие. Ние като средногодишно ще имаме по-ниска цена, отколкото...

Росен Петров: Ти не искаш да отговаряш на въпроса защо спорът става не потребителски и ценови, а става политически. Дори американският посланик отправи определени внушения. Защо го прави според теб?

Сашо Дончев: Аз избягвам винаги да говоря за неща, от които не разбирам. А геополитиката е едно от тези неща.

Росен Петров: Нали според всички експерти Газпром е инструмент на руската политика.

Сашо Дончев: Не знам според кого е това. Газпром за мен е един бизнес партньор. Аз, когато тръгнах с тези проекти, обикалях целия свят. Обикалях Америка, имах страшно много срещи в Америка, навсякъде ми казваха „Г-н Дончев, Вашите проекти са изключително секси” – такъв е американският израз.

Росен Петров: Може би защото става дума за тръби?

Сашо Дончев: Не, защото става дума за нещо, което е много надеждно, много ефективно, няма как, това са инфраструктурни проекти.

Росен Петров: Искаш да кажеш, че ти не си искал да работиш с руснаци?

Сашо Дончев: Не, не казвам това, аз съм търсил партньори навсякъде и ги намерих в лицето на Газпром и аз съм изключително доволен и мисля, че всички, които са партньори на Газпром, имам предвид абсолютно всички европейски страни, са доволни от това партньорство. И аз не разбирам, когато се говорят определени....

Росен Петров: Тогава защо има такава атака срещу теб, срещу фирмата, която представляваш?

Сашо Дончев: Росене, ти се увличаш по история, вероятно много добре знаеш, че само преди 20 години имаше тук толкова много атаки срещу Съединените Щати. И такива глупости се говореха за Западна Европа и изобщо съжалявахме хората, че живеят в такива „гадни” условия. Така че не ми е ясно, на мен не ми е ясна геополитиката, не искам да се занимавам с геополитика и не искам и да ми става ясно това.

Росен Петров: Огорчен ли си от нещо?

Сашо Дончев: Огорчен съм. Да, огорчен съм! Огорчен съм от това, че ние преди почти 20 години създадохме една компания – нов тип. Ние създадохме компания, която не беше регистрирана, за да може да прави бързи пари. Ние създадохме компания, която да създаде условия за развитие на ново качество българи. И ние успяваме да го правим. Толкова много неща бих искал да ти разкажа някой ден за Овергаз. Примерно, едно от най-интересните неща, които правим – при нас вече няма йерархична структура. При нас няма понятие „директор”, „началник отдел” и др. Всички сме клиенти и доставчици един на друг. Това възпитава по особен начин хората. Аз съм сигурен, че пазарът много скоро ще почувства това наше отношение.

Росен Петров: А откъде идва огорчението?

Сашо Дончев: Ами, огорчението идва от това, че някакви хора ме упрекват, че се занимавам с природен газ. На някои хора не им харесва този факт. Всъщност, аз нямам с какво друго да се занимавам. Аз цял живот това съм правил. Аз съм учил това и цял живот това съм работил. Много съжалявам, че съм направил този избор преди много години.

Росен Петров: А обвиненията, че си представител на руските интереси?

Сашо Дончев: Не ме интересуват тези обвинения.

Росен Петров: Ама те вървят постоянно, винаги...

Сашо Дончев: Тези обвинения очевидно целят нещо друго. Те са в контекста на „Сашо Дончев, гадно копеле”.

Росен Петров: Не знам дали е гадно, но руско е със сигурност...

Сашо Дончев: Аз не съм част от днешния български „светски елит”. Може би знаеш, аз не ходя и на техните сбирки, там където този светски елит се перчи с парите, които има. Много ми е интересно, че повечето от тях винаги бягат от разговора „а откъде имаш пари, всъщност?”. Източникът на моята гордост са единствено резултатите от моя труд. Аз се гордея с това, че съм завършил с отличен всички училища, в които съм учил. Аз се гордея с това, че навсякъде, където съм работил, съм бил един от най-добрите. Гордея се с това, че съм може би единственият българин, който е обявен за световен шампион по работа от американската компания CRC Evans, която е световен лидер в производството на машинни и съоръжения за строителство на тръбопроводи и тази награда аз получих тогава, когато с повече от 1000 българи постигнахме, сега ще ти кажа едно шокиращо число, ние постигнахме 2 километра и половина на ден завършен газопровод. Няма грешка, повтарям 2 и половина километра на ден завършен газопровод!

Росен Петров: Обикновеното количество кое е?

Сашо Дончев: 1200 милиметра. Никой преди мен и никой след мен нито в България, нито в Щатите, нито в Русия, е постигал такъв резултат. Ето това е част от моята биография и аз съм горд с това. И изобщо днес е много странно, хората не ги питат откъде си дошъл и какво си правил. Не се интересуваме от биографията им. Ако той има власт и има пари, той вече е уважаван в това общество. Ето това ме огорчава!
Другото, което е повод за моя оптимизъм е, че аз познавам страшно много хора, които също намират повод за своята гордост, горди хора. Нека да кажа, много ми е важно да го кажа това, заради тези хора. Намират повод за своята гордост именно от резултатите на своя труд. Те са всякакви, те са градинари, хлебари, писатели, поети, режисьори, актьори и не е задължително те да са богати. По-често даже, за съжаление, не са. И именно от тяхно име искам да кажа на тези, другите, които се гордеят не с работата си, а с нещо друго – момчета, оставете ни да работим!

Росен Петров: На кого го казваш сега? На Премиера, който казва, че отиват...

Сашо Дончев: Не знам дали Премиерът е сред тях. Аз казвам на тези тарикати, които...

Росен Петров: Президентът каза да махнем посредниците.

Сашо Дончев: Не, Президентът си говори тези неща от много години, някакси с него съм свикнал, но искам да кажа на тези тарикати, които мислят, че може да се живее добре, без да се работи.

Росен Петров: Казваш, че имаш атака, но отказваш да кажеш от кого е атаката?

Сашо Дончев: Е, ти ги назоваваш сега, аз откъде да знам каква е идеята, защо тези хора ме атакуват. Аз не знам защо тези хора ме атакуват!

Росен Петров: Като че ли и руската страна се включи?

Сашо Дончев: Не, остави я руската страна, това са глупости!

Росен Петров: Предстои ли ти някъде пътуване на Север към един белокаменен град?

Сашо Дончев: Това е по работа, аз ходя често там! Все пак нека да кажа на тези, същите момчета, да ни оставят да работим най-малкото, защото, преди да се открадне нещо, то трябва да се произведе. А ние сме тези, ние сме тези, които произвеждат.

Росен Петров: А коя теза мислиш, че ще разберат повече хората? Твоята или тяхната? Защото българинът е мнителен и ще каже: да, ама посредникът е преливник, връщат се пари в Русия, не остават пари в България. Защо да работим с посредници? Да работим директно!

Сашо Дончев: Директно с кое? Ето, всъщност разговорът тръгна така, че ти не ми даде възможност да кажа, че ние не сме посредник. Ние не сме посредник!

Росен Петров: Не, ти го пропусна, ти каза, че искаш да говориш за цената.

Сашо Дончев: Добре, ето връщам се на темата.

Росен Петров: Овергаз не е посредник.

Сашо Дончев: Ние не сме посредници. Ние сме, както казах, маркетингова структура с капиталово участие на Газпром, която развива пазара. Ние сме тези, които продаваме на българския пазар газ, който притежаваме. Ние днес го продаваме на Булгаргаз, защото такъв беше социалистическият закон! Защото законът задължаваше, имаше монополно положение на Булгаргаз.

Росен Петров: А има ли нужда от посредници в тази сделка?

Сашо Дончев: В днешната ситуация, извън функцията му на обществен доставчик, Булгаргаз си е чиста проба посредник, понеже той не добавя никаква стойност в услугата. Погледни колко е смешно! Толкова години се вика за тези посредници, и аз преди месец и половина казах, че аз не искам да подписвам договор с Булгаргаз, независимо от това кой е посредник, кой не е посредник, аз казах, че не искам да подписвам договор. Погледни какво последва! Аз не искам нищо друго, аз не искам да забраняват с декрет Булгаргаз. Аз не искам да отказват на Булгаргаз политическата подкрепа, която той днес има. Аз искам просто да разрешат Овергаз да се конкурира с Булгаргаз на пазара!

Росен Петров: От това изявление ли дойдоха проблемите за Овергаз?

Сашо Дончев: Не знам, възможно е и от това...

Росен Петров: Имаше такива анализи в пресата...

Сашо Дончев: Имаше такива... Аз искам... Не че ние смятаме, че сме по-добри от Булгаргаз, но нека пазарът каже, нека клиентите кажат. Нека да се състезаваме с Булгаргаз.

Росен Петров: Може би причината за тези конфликти е в това, че ти участваш и на медийния пазар с вестник „Сега”.

Сашо Дончев: Вестник „Сега” е любимият вестник на управляващите, най-вече на Президента, разбира се. Той няколко пъти го закрива. Сигурно ще продължава успешно да го закрива още пъти. Възможно е това да е...

Росен Петров: Изкушен ли си от политиката?

Сашо Дончев: Не, не съм!

Росен Петров: А тогава защо имаш вестник?

Сашо Дончев: Защото съм изкушен от свободата! И защото някой трябва да гарантира свободата на словото! Аз никога... ето, пред цялата ти аудитория казвам, нито веднъж за всичките 12 години и половина не съм вдигнал телефона и да разпоредя нещо да се напише или да се свали от вестник „Сега”. И всички в гилдията знаят, че най-свободната медия е вестник „Сега”. Никога през живота си няма да го направя. Т.е. обществото трябва да бъде добре и свободно информирано. Няма съмнение, че има журналисти с различни качества. Сигурно и в „Сега” има такива, които не винаги са прави. Понякога сигурно правят неща от глупост, но никога срещу пари!

Росен Петров: Има ли натиск в медиите? Ето, върху тебе натиск?

Сашо Дончев: Ако това е натиск заради вестник „Сега”, значи има. Струва ми се, че главният редактор Теодора Пеева добре отговори на този въпрос преди известно време. Но искам още веднъж да кажа – независимо от всички...

Росен Петров: Да не е някаква друга връзката – например спонсорирал ли си някоя политическа партия?

Сашо Дончев: Никога!

Росен Петров: Никога...

Сашо Дончев: Никога! И аз мислех, че вече всички са се убедили, т.е. на всички сърденето им е минало...

Росен Петров: А защо, ... не е ли обичайно бизнесът да работи с политиката?

Сашо Дончев: Не знам за кого е обичайно.

Росен Петров: За целия свят...

Сашо Дончев: Между другото, имам един цитат от една моя любима книга, в края ще го прочета точно в отговор на твоя въпрос. Но аз искам ясно да отговоря на въпроса – аз никога не съм давал пари на политици и никога нямам намерение да давам пари на политици. Изобщо аз и тези хора, за които говоря, които са горди с труда си, нямаме намерение да се променяме. Ние трябва да си останем такива.

Росен Петров: Говориш за хората, горди с труда си. Мислиш ли, че можете да станете жертва на някаква по-висша уговорка, например?

Сашо Дончев: И какво от това? Това ще е някакъв временен успех. Това не може да е вечно...

Росен Петров: От кой зависи съдбата на Овергаз – да го има или да го няма?

Сашо Дончев: Съдбата при всички случаи си зависи от нас – тези, които работим в Овергаз и аз мисля, че такава дилема няма.

Росен Петров: А няма ли някоя по-висша инстанция? Да речем решение на Газпром, на Русия?

Сашо Дончев: Не, няма такава висша инстанция. Няма.

Росен Петров: Няма?

Сашо Дончев: Не знам дали това ще разочарова някой, но няма такава инстанция, която ще закрие Овергаз.

Росен Петров: Имаш ли страх такъв? Кой е най-големият ти страх, всъщност? Като гледам с каква загриженост говориш за хората... По принцип – най-големият ти страх...

Сашо Дончев: Не, нямам. Страх ме е, че няма да успея... Все пак съм на 57 години и се страхувам, че няма да успея да свърша всичко онова, което съм планувал да свърша и затова беше моят апел да ме оставят да работя, да не се занимават... Да не ми губят времето с такава реторика!

Росен Петров: Ти имаш ли дялове в Овергаз?

Сашо Дончев: Имам.

Росен Петров: Има ли натиск да ги продадеш?

Сашо Дончев: Нямам.

Росен Петров: Би ли ги продал?

Сашо Дончев: Имам още работа за вършене. Като свърша тая работа, тогава може. Това не е невъзможно. В бизнеса всичко е за продан. Помниш ли един много хубав полски филм? „Всичко за продан”...

Росен Петров: Да. Ти си женен за полякиня.

Сашо Дончев: Да, аз съм женен за полякиня, да...

Росен Петров: А говорил ли си по тези проблеми с някого от отговорните фактори?

Сашо Дончев: Кои са отговорните фактори?

Росен Петров: Например Премиера – ето, той често се изказва, а ти си виден бизнесмен, той е ръководител на правителството.

Сашо Дончев: Престани, аз не съм никакъв виден бизнесмен, аз съм един човек, който всеки ден е на нивата и си копа. И не, не съм говорил с Премиера по тези теми и не смятам да му досаждам. Ако той има интерес да разговаря с мен, аз съм винаги на разположение. Нямам опасение изобщо...

Росен Петров: А с министъра на икономиката?

Сашо Дончев: Не, с никой, с никакъв министър, ако това са факторите в нашия живот. Виж, много е интересно! Защо ми задаваш такива въпроси, това е малко странно...

Росен Петров: Защото ти говориш потребителски, някакси пазарно, а спорът като че ли е по-друг, по-политически.

Сашо Дончев: Ама виж, знаеш ли защо това е възможно? Като изкушен от историята човек...

Росен Петров: Все политически лица се изказват...

Сашо Дончев: ... не може да не си правил разлика между две прости неща. Искаш ли да ти прочета преамбюла на две конституции – на американската и на нашата?

Росен Петров: Добре.

Сашо Дончев: В американската е написано: „Ние, народът на Съединените щати, с цел да образуваме по-съвършен съюз, да утвърдим справедливостта, да осигурим вътрешното спокойствие, да обезпечим съвместната отбрана, да допринесем за всеобщото благоденствие и да гарантираме благата и свободата за самите нас и за нашите потомци, съставяме и приемаме тази Конституция на Съединените американски щати.”

Росен Петров: Хубави думи!

Сашо Дончев: Слушай сега какво пише в преамбюла на българската: „Ние, народните представители на 7-то Велико народно събрание”, тоест не народът, а народните представители, „в стремежа си да изразим волята на българския народ, като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост, като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност, като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавно единство на България, провъзгласяваме своята решимост да създадем демократична, правова, социална държава, за което приемаме тази Конституция.”

Росен Петров: Кое те притеснява?

Сашо Дончев: Ами, първо в единия случай е народът, в другия случай са някакви избраници на народа. Те се опитват да узаконят една лъжа, че властта произтича от тях, а властта произтича от народа. Ето затова е и вестникът, затова са и моите усилия, затова са и тези неща, които може би не пасват много на реториката днес.

Росен Петров: Понеже напредваме във времето...съжаляваш ли, че си се захванал с този бизнес?
Сашо Дончев: Не съжалявам и няма да променя себе си, няма да го направя и се радвам, че имам такива приятели, които също няма да го направят, защото имаме нужда да бъдем почтени, да отстояваме това, което сме, не само заради самите себе си, имаме нужда да го правим заради децата си, да го правим заради другите българи и ако ми позволиш, точно тук да прочета този цитат, който съм си приготвил?

Росен Петров: Понеже новините са след нас и ...

Сашо Дончев: Може ли все пак?

Росен Петров: Може. Дори ти предлагам, ако искаш, понеже това е особено важна тема, може да гостуваш пак, ако приемеш поканата и да продължим разговора?

Сашо Дончев: А цитатът мога ли да го прочета?

Росен Петров: Цитатът може.

Сашо Дончев: И така... „Няма да се огънем, защото тогава ще видите поява на хора с двойни стандарти – те живеят чрез насилия, а разчитат стойността на заграбените пари да бъде създадена от онези, които търгуват труда си; появата на хора, очакващи удобния момент да яхнат почтеността. В едно морално общество това са престъпниците и законите се пишат, за да ви предпазят от тях. Но когато едно общество създава престъпници по право и мародери по закон, хората използват силата, за да си присвоят богатството на обезоръжените жертви. Тогава парите отмъщават за своите създатели. Такива мародери смятат за безопасно да обират беззащитните, след като веднъж са прокарали закон за тяхното обезоръжаване. Но плячкосаното от тях става притегателна сила за други мародери, които им го отнемат, както те са го отнели. Тогава надпреварата става не за най-способен в производството, а за най-безскрупулен в жестокостта. Когато насилието е мерило, убийството печели срещу джебчийството. И тогава обществото изчезва сред всеобхватната разруха и кръвопролитие. Искате ли да знаете дали този ден наближава? Наблюдавайте парите! Парите са барометър за достойнствата на обществото. Когато видите, че покупко-продажбите се извършват не със съгласие, а по принуда, когато видите, че за да произвеждате, ви е нужно разрешение на някой, които не произвежда нищо, когато видите, че парите отиват при онези, които търгуват не със стоки, а с влияние, когато видите, че някои хора стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, отколкото чрез работа и вашите закони не закрилят вас от тях, но тях от вас, когато видите корупцията да се възнаграждава, а честността да се превръща в саможертва, тогава трябва да знаете, че обществото ви е обречено.” Това е Айн Ранд.

Росен Петров: Добре, това беше Сашо Дончев.