В него човек съществува заради самия себе си

Добър подарък за сто и пети рожден ден – текстовете на български, посветени на Айн Ранд, вече могат да не започват с биография и библиография. След българските издания на два от романите („Изворът” и „Атлас изправи рамене”), и три от сборниците й с есета („Капитализмът: непознатият идеал”, „Добродетелта на егоизма”, „За новия интелектуалец”), българските фенове имат собствено мнение за Ранд. И то съвпада с мненията на много хора по света: Ранд променя живота на тези, които искат да мислят и да се борят за своето щастие. Романите й създават свят, в който „творците” са силни и непременно успяват, защото задоволяват егото си, мотивират се от егото си, пораждат се от егото си. „Хората втора ръка”, които нямат собствено аз, които живеят чрез другите, и за които е важно не да са честни, а другите да не знаят, че са нечестни, се провалят.

Романтично? Да. Ранд основава нов литературен жанр – романтическият реализъм. Според него писателят представя нещата не такива, каквито са в дадения момент, а каквито „могат и трябва да бъдат”. Ранд пресъздава тези аспекти от действителността, които отразяват фундаменталното й разбиране за човешката природа. Това не е изкривяване на действителността, а стилизиране.

Утопично? Не. Книгите на Ранд са книги за бъдещето. Но книгите за бъдещето ни интересуват единствено заради възможността пророчествата им да се сбъднат. Пророчествата на Ранд се сбъдват. Дотолкова, че дори в България, винаги икономически и културно на опашката на света, вече се питаме дали опус-магнумът й „Атлас изправи рамене” е пророчество или история. Впрочем Ранд е отговорила и на този въпрос: „Ако някои вярват, че „Атлас изправи рамене” е исторически роман, това означава, че той е бил успешно пророчество”.

Огромната заслуга на Ранд обаче не е в пророческата сила на романите й, а в нейната философия, която отхвърля етиката на саможертвата и себеотрицанието, и призовава хората да възприемат себе си и своя живот като най-висшата морална ценност. Основните принципи, на които трябва да основава живота си свободният индивид според Ранд, са: уповаване на самия себе си, честност и почтеност, рационалност и продуктивни усилия. Тя категорично отхвърля алтруизма, т. е. идеята, че моралът се състои в това да се живее за другите или за обществото.

Според обективистката философска школа идеалната политико-икономическа система е капитализмът laissez-faire. Но дългогодишната практика капитализмът да се защитава единствено на базата на неговата ненадмината и неоспорима икономическа ефикасност, почти доведе до разрушаването му. Икономическият аргумент трябва да стъпва на моралната идея, че индивидът има право да служи на своето собствено добро. Една убедителна визия за общество, основано на индивидуализма, може да бъде постигната единствено чрез трансформиране на борбата за свобода в морална защита на капитализма. Той има право на нея, защото по природа е морален. А тъй като се основава на доброволни договаряния между хората – и благороден.
Ранд нарича борците за капитализъм „нови интелектуалци” – хора, водени от интелекта си, за които борбата за капитализъм е не „практически” и икономически, а именно морален въпрос. Новите интелектуалци са радикали в буквалния и достоен за уважение смисъл на думата: „радикален” означава „основополагащ”. Те защитават капитализма, защото нито една политико-икономическа система в историята, доказла стойността си толкова убедително и донесла толкова голяма полза за човечеството както капитализма, не е била толкова яростно, погрешно и сляпо атакувана. „Натрупването на погрешна информация, неправилното представяне, изопачаването и откровените лъжи относно капитализма достигнаха такива мащаби, че младите хора днес нямат представа (както и никакъв начин за придобиване на такава представа) за неговата истинска същност”, пише Ранд преди 40 години.

Сякаш го казва днес. „Заслугата” естествено, е на масираната колективистична пропаганда. Нейните най-забележителни успехи са постигнати не чрез хулене, а чрез премълчаване. Като „пропускат” определени теми и спускат желязна завеса между фактите и аргументите, считани от политиците за нежелателни, пропагандистите влияят върху мирогледа на хората много по-резултатно, отколкото чрез най-красноречивите разобличения и най-фрапиращите факти. Методът на унищожаване на капитализма се основава именно върху това: да не се допусне светът да открие какво се унищожава. Капитализмът трябва да бъде заличен не като нещо, което вече не може да съществува, а като нещо, което изобщо не е съществувало. Истинската му същност, принципи и история се опетняват, изопачават, преиначават, и по този начин изобщо не се допускат в обществения дебат.

Това е най-грандиозната манипулация, защото според Ранд основният и най-важен политически въпрос на нашето време продължава да бъде капитализмът срещу социализма, или свободата срещу етатизма. „В продължение на десетилетия този въпрос е премълчаван, сподавян, отбягван или прикриван с мъгляви, недефинирани и разтегливи понятия като „консерватизъм“ или „либерализъм”, които са загубили своето първоначално значение и могат да бъдат разтягани така, че да означават всичко за всеки”, пише тя.

За да победи капитализмът, привържениците му трябва широко разгласят принципите, същността, историята и моралното значение на капитализма. Социализмът не е печелил и не би могъл да спечели в открита дискусия на един некорумпиран пазар на идеи – нито на основата на логиката, нито на икономиката, нито на морала, нито на историческите постижения. Социализмът може да спечели само при моралното поражение на защитниците на капитализма.

В България потенциалните му защитници са 20 % от населението – в частния сектор са заети над милион и половина инициативни и предприемчиви българи. Повечето от тях са се доказали чрез талантите, амбициите, творчеството и труда си, успели са единствено благодарение на това, което са създали и предложили на пазара. И ако целта на живота им наистина е техният собствен и на семействата им просперитет, днес повече от когато и да било са длъжни да защитят капитализма. Длъжни са да го защитят като идея. Битката със социализма е идеологическа, и който не разбира това, е обречен да я загуби. В идеологическите битки победителят е само един, а залогът е бъдещето на страната. Бъдещето се определя единствено от победителя. Победителят налага на всички своите идеи и своя морал. Не може да има обща платформа, средно положение, компромис между противоположни идеи.

Българските политици са на друго мнение. През 1990 г. на Кръглата маса те замениха марксизма/ленинизма с „национален консенсус” именно за да спрат идеологическите битки. Оттогава и в икономиката, и в политиката всичко е разрешено, всичко се продава или договаря, а останалото зависи от натиск, лобиране, манипулации, сделки, измами, подкупи и предателства.

Борците за капитализъм трябва да разрушат този застоен консенсус, като подновят прекъснатата битка със социализма. Имат могъщо интелектуално оръжие – идеите и романите на Айн Ранд. Те запленяват въображението. Внушават, че изграждането на свободно общество е акт на мъжество и дръзновение, а хората, които го изграждат – мъже с воля да отстояват непоколебимо принципите си и да се борят за пълното им реализиране, колкото и далечно да изглежда то. С Ранд на знамето борците за капитализъм са обречени да победят.

Ако на някого това се струва прекалено оптимистично, нека си спомни как Германия надживя националсоциализма. Малка група граждани, убедени в каузата на Свободата, промениха страната си въпреки съпротивата на значително по-голяма група свои съграждани и на не малка част от света. За 15 години от пепелищата на Третия райх се роди най-могъщата европейска държава.

Социализмът се надживява като националсоциализма. Всички големи промени започват така.