Зад мерките на правителството не прозира никаква  по-голяма идея какво  ще правим след кризата, казва анализаторът

Владимир Шопов е съосновател на „София аналитика” - компания за анализи, изследвания и консултации, и външен преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”. Гост-лектор е в различни европейски университети и изследователски центрове. Завършил е политически науки в СУ „Св. Климент Охридски” и сравнителна политология в лондонското училище по икономика и политически науки. Специализирал е в Оксфордския университет; Лондонския университет; Новото училище за социални изследвания, Ню Йорк; Калифорнийския университет и Харвардския университет. Публикува по въпросите на европейската политика и интеграция, политически партии и управление, история на идеите. Поддържа блог по европейски теми: www.BlogEurope.eu
 
- Какво става в държавата, г-н Шопов - стачки, скандали? Дори полицаите взеха да разбират от икономика и антикризисни мерки...
- Струва ми се, че попадаме в критична точка  на три процеса. Единият наистина е свързан със „скритите” разходи и наследството от предишното правителство като ненаправени промени или неосигурени финансови ангажименти. Вторият е, че ние тук така и продължаваме да не разбираме каква точно е тази криза, какво да правим с нея. Вече две правителства са в такова състояние и затова не е изненада, че сме в пълен ступор. Третият процес е твърде бавното узряване на ГЕРБ като управление, централизация на властта, липсата на работещо вицепремиерско звено, пръснати разни идеи какво и къде да се прави. Имаше силна реторика за реформи през първата година, това вече се отдалечава като перспектива. Моментната драма произтича от твърде бавната оценка и планиране на последствията от предишното управление, липсата на ясно разбиране за дълбочината и характера на кризата и центрирания около Борисов модел на управление. Това изведнъж сякаш накара премиера да мисли за своето политическо дълголетие и целия политически цикъл на управлението се размести. Ако сега той заявява, че очаква край на кризата през 2012 година, просто отново няма да остане политическо време за реформи.

- Според вас как се докарахме дотам, че държавните служители трябва да си плащат консумативите, за да работят. Един вид - плащат си, за да работят.
- Ами това като  минимум означава, че не е направено добро планиране в самата система. Разбира се, че звучи абсурдно. Връщаме се на някакво базово ниво на функциониране на държавата, при което всякакви по-сложни ходове като оценки, подготовки за промяна, стратегия за реформа, воля за прилагане просто отиват на заден план. След девет месеца на кормилото на държавата просто не можете да кажете, че има елемент на изненада. Картината на наследството трябваше да е ясна още през късната есен, както и ясна поредица от ходове в съответствие с това, което излиза.

- Смятате ли, че държавният служител е "враг на народа" и правилно ли е да бъде превръщан за пореден път в изкупителна жертва на липсата на политическа воля за икономически реформи. Колко е оптималният брой на администрацията?
- Не, но има много тежка неспособност да подредим правилно какво и как да прави държавната администрация, кои са нейните основни задачи, колко хора и каква структура ни трябва, за да се свърши това. Но след като през политическата и управленската система преминаха трансформацията на собствеността, след като моделът на производство на капиталисти чрез държавата е толкова дълбоко вкоренен, не е изненада, че администрацията е раздута, объркана, твърде често некомпетентна. Нещо повече, тя в повечето случаи е така „реформирана”, че всъщност просто прелива от едно състояние в друго. Режат се кухи бройки, разместват се структури, едно се затваря, докато друго се отваря. Там се изсипват партийните мрежи от близки, роднини, приятели, клиентела. Има нужда от много сериозна промяна в администрацията, но сега не е ясно кой и как ще направи това. Често казано, не мисля, че което и да било правителство в крайна сметка ще направи чиновника „враг на народа”, твърде много проблеми ще му създаде това.

- Имате ли усещането, че държавата е в грешка? Че у нас винаги е имало "прекалено много държава"?
- Да, няма съмнение, че ние имаме двоен проблем:  много голяма и лошо подредена  държава. Притеснява ме това, че  някои от най-важните източници  на натиск за нейното намаляване  имат вече доста отслабваща сила, например либерализацията и приватизацията, битката за заемане на място в силно конкурентния глобален пазар и т.н. Другият проблем е, че освен за големината и дълбочината на държавата ние трябва да водим и успореден разговор за това какво точно, конкретно, всекидневно тя трябва да върши. Затова например е много важно да бъдат създадени примери за това как по-малката, но ефективна държава може да донесе повече благоденствие, ред и ползи за гражданите. Имаме нужда от малки модели на това в местната власт, в отделни сектори като образование и здравеопазване.

- Харесвате ли изобщо антикризисните мерки на правителството?
- Първото нещо  е, че ние в момента все  още имаме само ориентири, а  при това постоянно управленско  танго не е ясно в крайна  сметка къде точно ще спре музиката: виждате колко разнопосочни неща бяха казани по ключови параметри като плоския данък например. Вижда се и една чисто политическа част от мерките, която цели да произведе усещане за справедливост и е насочена към най-богатите. Но от различни икономически анализи знаем, че подобен тип мерки имат кратък времеви хоризонт и те могат да сработят само при перфектна администрация. Това, което най-много ми прави впечатление обаче, е, че зад тези мерки не прозира никаква по-голяма идея какво и как ще правим след кризата. Това е група от мерки, която е моделирана единствено според движението на ножицата, а не според някаква ясна логика или идея. Тук няма реално планирани реформи. Дългата криза пък ще ги отложи съвсем, защото премиерът няма да желае да нанесе „двойна болка” по обществото.

- Можеше ли изобщо да не стигаме до такъв тип криза?
- На практика ние  в момента правим опит за  стабилизация на кризата, докато в повечето държави нещата са вече на етап ефекти от начертаните мерки, планове, стратегии. Докато ние стабилизираме, в повечето европейски държави вече гледат към следкризисните предизвикателства и реалности. Тук цари едно Тодор-Живково разбиране за кризата: „Да се снишим, докато отмине.” Един пример да дам. ЕК оценява потенциала на растеж на европейската икономика на около 1 процент, в Германия се говори за капацитет за растеж от 0,75 на сто за обозримото бъдеще. Какви са последствията за България от това? Има засилен консенсус за иновациите като бъдещ мотор на развитие. Ние какво правим по този въпрос? Лицензираме поредни университети в Перник, скоро във Видин. България има драматична нужда да си вдигне нивото на мислене и игра, иначе вървим към нова маргинализация. ОК, най-общо казано, не геополитическа, но икономическа.

- Къде сбъркаха управляващите? Проявиха повече емоция от необходимото или проблемът на държавата е "структурен"?
- Графикът на всичко, което се случва сега, трябваше да е съвсем различен. Тази картина на кризата правителството трябваше да я има преди месеци, трябваше да има вече някакъв унифициран модел на реформа в отделните сектори, да има разчети. Финансовият министър тепърва ще прави такива на част от предлаганите мерки. Трябваше да има ясен формат на разговори между държава, бизнес и труд. Всичко сега се прави „на крак”, препуска се, някакви драматични срещи през уикендите. Всеки министър си се движи по отделна писта, говори различни неща, един бламира друг, министри ходят на митинги, насочени срещу тях. Въобще през последните седмици потъва напълно институционалната рамка в това, което се прави. В този смисъл да, „структура” няма, а без нея всичко е поредица от разни ходове, които не правят цяло.

- А къде сбъркаха честните български данъкоплатци, че сега те да трябва да изнесат - за пореден път, държавата от батака?
- Управлението в  страната досега винаги така  е поставено, че не е достатъчно  да си пасивен данъкоплатец  и просто да чакаш след това  да си получаваш услугите. Нужен е натиск, „гонене до дупка” на това, което е дължимо, след като човек е платил това, което дължи. Нужно е и разбиране, че доброто управление е право, което следва да бъде защитавано като всяко друго, но много често и съвсем нормално човек изпада в конкретни ситуации, когато това изглежда твърде абстрактно, а проблемът пред него твърде конкретен и спешен. Тогава повечето хора надлежно си плащат втория, корупционен „данък”, за да получат поне част от това, което е дължимо. Правителството е изправено и пред един проблем, който наистина не е негов. У нас има дълбоко усещане за несправедливост в някакъв общ, социален план, което прави много трудно да се обърнете към гражданите и да им кажете, хайде сега да направим коалиция на търпението и „краткосрочната болка”, пък после заедно ще берем плодове. Хората просто не биха повярвали на това, независимо че имат все още високо доверие към премиера. Тази невъзможност се компенсира с данък „лукс”, който ще бъде повече символичен, отколкото реален. Той е по-скоро ритуален удар по колективния образ на несправедливостта, но е много тъжно, че нищо друго не може да генерира и грам енергия в България. 
 
- Вярвате ли в хармоничния преход или истинските реформи са осъществими само в една "революционна ситуация"?
- Българските избиратели вече си избраха веднъж „плавен преход” и после си платиха цената за това. Правителството изпуска момента за реформи. Проблемът сега е, че ние сме изправени пред промени от друг порядък: те са по-сложни от тези в началото на прехода, няма рецептурник, няма само един верен отговор, в нова глобална среда се намираме, ЕС се променя много. Затова качеството на управлението е решаващо и затова има значение, че сегашния кабинет не се развива добре именно в това отношение. Накрая, дори да се окаже, че има някаква остатъчна воля за промяна, може просто да няма нужната култура на управление, анализ, диалог, осмисляне и оценка на алтернативите. По тази причина най-голямата сила на този кабинет е и неговата най-голяма слабост. Без воля няма никакво управление, но без горните неща няма добро управление и промяна.

- Имате ли идея накъде е правилната посока, в която да тръгнем като нация?
- Разбира се, сега  е възможно да даваме идеи  накъде да вървим, има много  и най-различни модели, възможни  стратегии. Но в момента това е малко като да селектираш кой експонат в музея има най-бляскава история. Нужни са ни преди всичко въпроси, да си дадем сметка на какво дължахме растежа, който имахме дотук; какво трябва да променим, за да имаме наистина просперираща икономика; как да използваме членствата в ЕС и НАТО. Ако не можем да си зададем тези въпроси, да им дадем някакви що-годе добри отговори, ничия индивидуална рецепта няма да е смислена и успешна, колкото и да ни се иска по такъв начин да се измъкнем от ситуацията. На първо време обаче е важно да видим какво ще реши българският премиер: дали ще се опита да бъде държавник, който мащабно се захваща да променя страната, или просто „изпълняващ длъжността”, който навигира според социологическите проучвания и шума на най-близките протестиращи.