Този въпрос май не се задава от никого. А ето че аз го задавам. И смятам, че по същество отговорът му се съдържа в следното: (Отговорът, разбира се, се отнася в същата степен и до Форд и Крайслер. Избрах Дженеръл Моторс (GM), тъй като тази компания е все още най-голямата от трите и проблемите й са най-ярко изразени.)

Първо, компанията щеше да е без така наречените понеделнишки автомобили. Тоест, автомобили с лошокачествена изработка, която се дължи единствено на факта, че по една случайност са произведени в ден, когато твърде малко работници са се явили на работа, или твърде малко са се явили в трезво състояние, за да извършат работата, за която им се плаща. Без Профсъюза на обединените автомобилни работници (UAW), GM просто щеше да уволни такива работници и да ги замени с други, които ще си вършат работата, за която им се плаща. И така, без UAW GM щеше да произвежда по-надеждни, по-висококачествени коли, щеше да има по-добра репутация за качество и съответно по-голям обем на продажбите в резултат на това. Защо не са го направили? Защото при наличието на UAW такива действия от страна на GM щяха единствено да провокират преустановяване на работата и стачки без изгледи за отстраняване на UAW или за някакво подобрение след стачките. Федералните закони, по-конкретно Законът за националните трудови отношения от 1935 година, отдавна са обявили за противозаконна възможността компаниите просто да се отърват от профсъюзите.

Второ, без UAW GM щеше да е в състояние да произвежда по най-ефективния и рентабилен начин и да усъвършенства ефективността по най-експедитивния възможен начин. А това в едни случаи би означавало да се осигурят един-двама работника на място да извършат разни прости, но необходими действия, без да се налага да се свикват половин дузина най-различни работници, всеки един с различна профсъюзна класификация на професията, и да се плаща неколкократно повече за същата работа. А в други – просто направо да въведе някоя новост, като използването на роботите например, без протяжни преговори с UAW, които ще доведат до необходимостта за работниците да се създава никому ненужна, измислена работа (която при това ще им се заплаща).

(Невероятно, но в монтажния си завод в Оклахома Сити GM фактически са задължени от договора си с UAW да плащат пълна заплата и осигуровки на 2300 работници за това, че не вършат абсолютно нищо. Ню Йорк Таймз описва положението по следния начин: „ Всеки ден работниците се явяват на работа в завода и прекарват времето си в четене, гледане на телевизия, игра на домино или сладки приказки. Откакто GM закри производството си там миналия месец, тези работници се вляха в Трудовата Борса. Тя плаща пълна заплата и осигуровки на безработните, дори когато за тях няма работа.”)

Трето, без UAW GM щеше има средна единична цена на автомобил близка до тази на Тойота, където няма профсъюзи. Тойота реализира печалба от около 2000 щ.д. на кола, докато GM понася загуба от около 1200 щ.д. на кола - разлика от 3200 щ.д. на кола. И в далеч по-голямата си част тази разлика не се дължи на нищо друго освен на факта, че GM са принудени да се съобразяват с UAW. (Преди повече от година Синсинати Инкуайърър обяви, че „Договорът с Обединените Автомобилни Работници струва на GM 2500 щ.д. на всяка продадена кола.”)

Четвърто, без UAW цената на един работник в завод на GM, включително надници и екстри, няма да е 72 долара и повече, каквато е днес, според вестник Поуст-Кресънт, Апълтън, Уисконсин.

Пето, в резултат на принудата и изнудването от страна на UAW GM са загубили и продължават да губят милиарди долари. Само за 2005 година компанията обявява загуба, надвишаваща 10 милиарда долара. В момента облигациите й се оценяват като „боклуци”, тоест под инвестиционната оценка. Без UAW GM нямаше да загуби тези милиарди.

Шесто, без UAW GM нямаше в момента да се опитва да изплаща на работниците си, членуващи в UAW, откуп, възлизащ до 140 000 долара на човек, просто за да напуснат и да си извадят ръцете от джобовете. (Смята се, че 140 000 долара е по-малко от това, което биха откраднали, ако останат.)

Седмо, без UAW GM сега нямаше да има задължения за здравно осигуряване, възлизащи на 1600 долара от цената на всяка една произведена кола.

Осмо, без UAW GM сега нямаше да има задължения за пенсионно осигуряване, които при вписване в балансовия й отчет в съответствие с правилата, предлагани понастоящем от Съвета за Стандарти на Финансовата Отчетност, ще я изведат до нетен дефицит от 16 милиарда долара.

В крайна сметка UAW съумява с подкрепата на принудителното и интервенционистко трудово законодателство да постави на колене една до този момент страхотна компания. И постига това в резултат от серия задължения, налагани едно след друго на компанията, като същевременно прави всичко възможно посредством правилата за работа, практиките за намаляване на работното време и на производителността с цел избягване на безработицата, враждебността към рационализиращите човешкия труд технически новости и умопомрачителните скали за заплащане, да й попречи да изпълнява тези задължения.

Девето, без UAW десетки хиляди работници – собствените му членове – нямаше сега да са застрашени от загуба на пенсионните си и здравни осигуровки, които нито GM, нито останалите автомобилни компании са в състояние да предоставят в момента или въобще някога са били в състояние да предоставят. UAW, цялото профсъюзно движение и техният създател - ляво-„либералният” интелектуален елит, са отговорни за това, че са натрапили в съзнанието на обществеността и средностатистическия работник и работничка една илюзорна страна от въображаеми Демони (едрият бизнес и богатите) и от непорочни Добри Феи (политици, държавни служители и профсъюзни лидери). В тази илюзорна страна Добрите Феи по всеобщо мнение са оправомощени да изтискват безгранични безплатни екстри от Демоните.

Десето, без UAW и техния манталитет, обуславящ се от представата за илюзорната страна, автомобилните работници щяха да са мотивирани да спестяват от действително изплащаните им надници и да си подсигуряват бъдещето посредством предимно разумно инвестиране на тези спестявания – инвестиции с известна доза диверсификация. Вместо това, като малки деца, примамени от перспективата за безплатни бонбони от непознат, те са доведени до много лош край. След като са смятали, че ще получават безкрайно безплатни златни яйца от гъската, която всячески се опитваха да осакатят и убият най-накрая, сега им предстои да разберат, че яйцата просто ги няма.

Тъжно е да гледаш как страда невинно човешко същество. Ужасно е да гледаш как се съсипва нечий живот. Ужасно е да гледаш как дори един ненормален пада от скала или в кладенец. Но профсъюзните членове, техните профсъюзни лидери, политиците, които ги обслужват, журналистите, писателите, професорите, които подсигуриха интелектуалната и културната среда за появата на това бедствие – никой от тях не е бил ненормален. Всички те са можели и е трябвало да проявят по-голяма съобразителност.

Това, което се случва в момента, е жестока справедливост, наложена от една реалност, която някои преднамерено невежи хора смятаха, че може да пренебрегват стига да им обслужва интересите: реалността, че просперитетът идва от произвеждането на стоки, а не от произвеждането на труд; от извършването на работата, а не от отбиване на номера; от машините и производствените методи, които пестят труда, а не от борбата срещу тези машини и методи; от реализирането и реинвестирането на печалбата, а не от изземването на тези печалби в полза на лентяите, които правят всичко възможно преди всичко да попречат на реализирането на тези печалби.

Накратко, без UAW GM нямаше сега да са застрашени от изчезване. Напротив, почти със сигурност щяха да са безкрайно по-голяма, далеч по-просперираща компания, произвеждаща повече и по-качествени коли от когато и да било по-рано, при далеч по-ниска себестойност и цени от сегашните и щяха да осигуряват работа на стотици хиляди работници повече отколкото понастоящем.

Много малко неща са по-очевидни от факта, че по отношение на GM UAW играят ролята на гъмжило от пиявици-кръвопийци, гъмжило, което няма да спре, докато жертвата му не престане да съществува.

Трудно е да се повярва, че едни хора, които не са нито лоботомизирани, нито кастрирани, няма да се надигнат и да поискат тези пиявици най-сетне да се изтръгнат!

Може би американският народ не се надига, защото никога не е виждал Дженеръл Моторс, нито пък някое друго американско предприятие да се надигне и да се осмели да отстоява философския принцип на правото на частна собственост и индивидуалната свобода и след това да изтръгне пиявиците в името на този принцип.

Лесно е да се каже, а и е вярно до голяма степен, че Дженеръл Моторс и американският бизнес изобщо от няколко поколения насам не се държат по този начин, тъй като вече нямат никакви принципи. Настина, самата мисъл, че може да се действа въз основа на някакви морални или политически принципи, би породила презрение.

Една от най-нелицеприятните последици от загубата на икономическата свобода и респекта към правото на собственост е, че тя превръща безгръбначието и страхливостта от страна на бизнесмените – такава аморалност – в предпоставка за успех в бизнеса. Днес бизнесът се осъществява на фона на вездесъща държавна намеса в икономиката. Навсякъде властва произволно и често неразбираемо законодателство. Има десетки регулаторни агенции, които обединяват функциите на съдия, съдебни заседатели и прокурор при прилагането на над 75 000 страници само от федералните регулаторни норми. Данъчният кодекс е произволен и често неразбираем. Съдебна защита на икономическата свобода не съществува от 1937 година, когато Върховният съд се отказа от нея от страх да не би Конгресът да разшири състава му с нови членове, които да осигурят мнозинство по всички проблеми на Новия курс. (Опитайте се да проектирате ефекта от загубата на съдебна защита за свободата на пресата и словото върху естеството на онова, което ще се публикува и говори.)

Всяка една бизнес фирма днес, която се опита да заеме принципна позиция по такъв въпрос като изхвърляне на законово признат профсъюз, ще трябва да направи това с пълното съзнание, че този неин акт e напразен жест, който би й струвал твърде скъпо. И ако все пак една корпорация направи това, тя несъмнено ще затъне в безкрайни съдебни дела, предизвикани от собствените й акционери, които ще я обвиняват за наложените й от правителството загуби.

Но всичко това не би трябвало да попречи на никой друг да си изрази високо и ясно възмущението от това, което UAW са причинили на Дженеръл Моторс.
__________________________
Текстът е публикуван на сайта на Института "Мизес" www.mises.org на 19.04.2006