Германия и Франция искат увеличаване правомощията на Европейската комисия, която да може да отменя национални бюджети на страни от еврозоната, ако те са в нарушение на правилата на ЕС. ОИСР съветва Европейската централна банка да намали лихвените проценти и да увеличи покупките си на държавни облигации, за да възстанови доверието в еврозоната, което сега се приема от инвеститорите за основен риск пред световната икономика.

Днес в Брюксел финансовите министри на 17-те членки на еврозата ще се срещнат в опит да се договорят за увеличаване на Европейския фонд за финансова стабилност, което да помогне за предотвратяването на разпространението на дълговата зараза върху облигационните пазари, както и да освободят жизненоважния транш финансова помощ за Гърция.

Отделно от това Берлин и Париж се стремят да очертаят рамка за фискален съюз преди срещата на върха на ЕС на 9 декември, където да излезнат вече с общи предложения. Такъв фискален съюз все по-често се разглежда от анализатори и инвеститори като последен шанс да се избегне разпад на еврозоната.

И все пак - какво ще стане, ако...

Но какво всъщност ще стане, ако наистина еврозоната се разпадне и настъпи край на еврото?

Този въпрос вече не звучи така еретично, както преди няколко месеца, когато само няколко медии анализираха така възможност.

Различните сценарии

Според Гейвин Дейвис са възможни следните сценарии:

1. Ако няколко от периферните икономики се откажат от еврото, но "единната" валута остане непокътната с ядро Германия и Франция, тогава остатъчното евро ще бъде преоценено спрямо другите валути, като долара например, в посока нагоре. Междувременно Италия вероятно ще осъмне с нови лири, които бързо ще се обезценяват срещу всички други валути, включително еврото.

2. Различна би била ситуацията обаче, ако Германия и Холандия например изберат излизане от еврозоната, тъй като те се опасяват, че инфлацията се превръща в неприемлива заплаха за техните икономики. Малко вероятно е тази подгрупа да иска да запази наименованието "евро" за новата си валута. По-вероятно те ще искат да я наричат нова марка, или нещо подобно.

В този случай, Дейвис предполага, че ще има два допълнителни сценария:

2.1 Единият вариант е останалите членове на еврозоната да напуснат също и да въведат отново собствените си национални валути. Така, еврото ще престане да съществува въобще и няма да се търгува повече на валутния пазар, като инвеститорите определено ще претърпят сериозни загуби.

2.2 По-малко вероятно е малка група (без Германия) да запази еврото за своя валута. В този случай еврото ще остане, но силно ще се обезцени спрямо долара и новата марка.

Няма да има много случайни прехвърляния на богатство в резултат на корекции на валутните курсове, в който и да е от тези случаи. Като лицата, притежаващи нетни активи в чуждестранна валута, ще спечелят от девалвацията, както и обратното. Също така няма да има бързи корекции на конкурентоспособността в производството на стоки и пазарите на труда на старите страни от еврозоната. Във всички случаи обаче валутата, която ще използва Германия, независимо дали ще се нарича "евро" или не, ще се повиши рязко.

Някои твърдят, че разпадането на еврото би могло да постигне неизбежните промени в конкурентоспособността по-бързо и по-безболезнено, отколкото алтернативата. Въпреки това хаотичният разпад на еврото може да бъде много по-бедствен, като причини за това са три:

Първо, в резултат на тези промени корекциите при обмененния курс ще бъдат големи и напълно неочаквани, като няколко стопански субекта ще се хеджират срещу тях, което би означавало, че богатството и доходите ще се трансферират при това наистина хаотично. Като това с голяма вероятност ще означава, че губещите ще намалят разходите си с повече, отколкото печелившите ще увеличат своите и така съвкупното търсене може да спадне.

На второ място, сред основните губещи ще бъдат банките в страните, които останат с поскъпналата валута, включително Германия и вероятно Франция, които ще видят как стойността на чуждестранните им активи, като например италиански облигации, спада рязко. Такъв шок за банките едва ли би бил добре дошъл при сегашните обстоятелства.

И трето, ако еврото изчезне напълно, ще има допълнителни усложнения за това как ще се изпълняват всички договори, деноминирани в евро. Ще настъпи правно блато, чието изчистване ще отнеме много години, а в същото време финансирането на международната търговия може да се срине за неопределено време.

3. След като инвеститорите започнат да гледат на описаните по-горе опасности сериозно, като резултат може да настъпи паническо бягство от всички активи, деноминирани в евро, което може да се превърне в най-лошият вариант. А всяко хаотично разпадане на еврото ще доведе най-малкото до период на дълбока рецесия.

__________________________________
Анализът е публикуван във в. "Капитал" - 27.11.2011 г.