Финансовите и икономически анализатори в България са почти единодушни, че изтеклата 2010 година е била изключително трудна от гледна точка на стабилност на бизнессредата. Високият инвестиционен риск обяснява и ниските инвестиционни нива. Отново единодушно се приема, че причината за всичко това е икономическата криза, както в България, така и в световен мащаб, която пък е породена от „неолибералната” икономическа политика на цялостно отдръпване на държавните структури от икономиката.

Преобладава мнението, че през периода 2002 до 2008 г., когато нивата на инвестициите са били високи ( по данни на Световната банка чуждестранните директни инвестиции през 2002 г. са били 2 млрд щ.д., които са нараснали до 13,2 млрд щ.д. през 2007 г.) е пропусната възможността тези инвестиции да се насочат към икономически сектори, които произвеждат стоки и услуги с висока добавена стойност. По този начин се налага мнението, че решение на настоящите икономически проблеми може да се намери единствено в целенасочена държавна политика на насърчаване на определени икономически сектори, от които се очаква конкурентноспособност и висока възвращаемост на инвестициите.

Подобно твърдение изглежда логично и теоретично би могло да се реализира напълно, защото държавния апарат разполага с възможности да установи правила, с които да създаде условия за стабилен икономически растеж и просперитет на населението. Единственият, но значителен недостатък на подобна теория е, че всеки опит за практическото й приложение създава условия за развиване на икономически кризи точно като настоящата.

Неправилно и абсолютно погрешно е да се смята, че настоящата икономическа криза е настъпила поради оттеглянето на държавния апарат от икономиката. Не бива да се забравя, че настоящата криза възникна в резултат именно на насърчаване на инвестициите в недвижими имоти. Подобно действие на насърчителна държавна политика на достъпни необезпечени кредити допринесе до огромна по своя мащаб форма на лоши инвестиции. От тази гледна точка да се счита, че е възможно да се създаде държавна политика, която да насърчава инвестициите в определени икономически сектори, тъй като тези сектори създават стоки и услуги с висока добавена стойност означава, че са налице пропуски в правилното анализиране на същинските причини, които породиха настоящата икономическа криза.

Един от широко разпространените начини за привличането на инвестиции в определен икономически сектор - обявяването му за приоритетен от държавата - е възможен поради създадената система на държавни гаранции за минимални нива на възвращаемост на инвестициите, което минимизира инвестиционния риск. Подценяването на икономическата реалност, от която се ръководят в своите действия частните инвеститори означава, че голяма част от тях ще инвестират именно в този държавно покровителстван сектор, но за сметка на останалите икономически сектори.

Конкуренцията за привличане на инвестиции е фундаментален принцип за всяка пазарна икономика. Предприемащите действия във всеки икономически сектор се конкурират помежду си за инвестиции по същия начин, по който икономическите сектори се конкурират помежду си. Всяка направена инвестиция носи различен риск и води до различни нива на възвращаемост, но предимстовото на тази пазарна форма на инвестициите е, че гарантира равен достъпна всеки един предприемач и всеки един икономически сектор до инвестиции. Създаването на държавна политика за насърчаване на определен икономически сектор не само би нарушило равнопоставеността и конкуренция, но едновременно с това би създало условия за задкулисно политическо лобиране. В крайна сметка възможността за достъп до „евтини” инвестиции оправдава разходите за политическо покровителство.

От всичко казано дотук обаче не следва извода, че в икономиката няма място за държавния апарат. Държавните структури, особено съдебната система, са необходими за гарантиране на неприкосновеността на частната собственост, за преследване и наказуемост на всяка криминална проява, която заплашва устоите на стабилната бизнессреда.

В заключение, както в едно многодетно семейство няма практика за специално отношение към някое от децата просто защото има по-голям потенциал да успее отколкото другите, така и в националната икономика не може да има сектори със специално отношение.