В последните няколко години екологичният начин на живот става все по-популярен. Причините за това са отчасти активизирането на природозащитниците и оформянето на движение срещу т. нар. глобално затопляне, но основната причина е увеличаване на икономическото благосъстояние на една част от населението, което възприема ценностите на природосуобразния начин на живот и упражнява обществен и политически натиск над останалата част от обществото да приеме същите тези ценности.

Провеждащата се в София конференция „Електромобилите - предизвикателства на новата мобилност” някак си съвсем естествено издаде отношението на администрацията по отношение на държавната екологична политика. Правителството отдавно е абдикирало от всички предизборни обещания за пазарни реформи и методично се намесва в икономическата сфера затова не би следвало да бъдат приети като изненадващи изказванията, че правителството смята да създаде условия които въздействат пряко и непряко на цената на електроавтомобилите като по този начин трябва да се стимулира тяхната продажба. Някак си неестествено обаче подобно изявление дойде от министъра на икономиката, които доста често досега е заемал принципни про-пазарни позиции.

В сегашно действащите пазарни условия цената на електромобилите надвишава значително цената на идентичен автомобил оборудван с двигател с вътрешно горене, което прави покупката му икономически неизгодна. Правителствено решение за освобождаване на ДДС, даване направо на безплатно паркиране и дори директно държавно субсидиране би променило настоящата икономическа рамка и би направила електроавтомобилите далеч по-привлекателна инвестиция. Разбира се, дали такова решение е икономически изгодно и дори природосъобразно е отделен въпрос, които е и предмет на моя кратък анализ.

Изучавайки свойството на цените, икономическата наука отдавна и е достигнала до извода, че цените са пряко зависими от оскъдността на материалите изчислени в парично изражение. В този смисъл краткият живот на електрическите батерии които захранват автомобила, сравнително скъпата поддръжка, опасността за пасажерите при катастрофа да пострадат от токов удар например са все фактори, които следва да се вземат предвид в изчисляването на положителните и отрицателните страни при покупката на електроавтомобил. Икономическата реалност категорично определя, че в сегашния си етап на развитие електроавтомобила е скъпа инвестиция в сравнение с автомобилите с вътрешно горене. Как обаче биха повлияла държавните стимули?

Безплатният паркинг, освобождаването от ДДС и директната държавна субсидия по своя характер имат преразпределителна функция. Това са мерки, които по административен начин прехвърлят част от цената на автомобила, която би следвало да се плати от купувача и съответно собственик на електроавтомобила към по-голяма група хора – българския данъкоплатец. Разбира се всеки един данъкоплатец ще поеме малка част от тази разлика умножена по броя на автомобилите закупени на годишна база. Дори и най-простите сметки показват, че ако държавната субсидия възлиза на 10 хил. евро на електроавтомобил при 1000 закупени автомобила годишно и при положение, че има 5 милиона данъкоплатци това прави по 2 евро на човек годишно. Проблемът при подобна операция е, че с държавно покровителствана политика има прехвърляне на значителни средства от данъкоплатците като цяло към определена група: собственици на електроавтомобили и автомобилни дилъри. Най-интересното обаче е, че липсата на икономическа логика за покупка на електроавтомобил продължава да съществува. Само, че в този случай липсата на икономическа логика засяга обществото като цяло, което поема цената. Единствените за които има икономическа логика са въщност собствениците на електроавтомобили и техните дилъри. В крайна сметка оказва се, че държавната политика на субсидиране на електроавтомобили по своя характер означава субсидиране на определен начин на живот и определени ценности, които не се споделят от всички или най-вероятно не се споделят в еднакв степен.

Тук е и мястото да се отбележи и съмнителното значение на електроавтомобилите за опазването на околната среда. В зависимост от климатичните условия и начина на употреба една захранваща батерия на електроавтомобил издържа от 2-4 години. Рециклирането на подобна батерия е изключително скъпо и изисква допълнителни специални инвестиции. Литиума, които се използва за производството на батериите е опасен за човешкото здраве също както и живака. При създаване на условия за стимулиране на продажбите на електроавтомобили е съвсем естествено да се очаква повишаване на количествата на използване на литиум, а оттам и на замърсяването с литиум. Разбира се, както вече споменах рециклирането на батериите е възможно да се извършва в специални условия. Един икономист обаче винаги задава въпроса какви ресурси се използват за построяването на тези съоражения за рециклиране и дали използваните ресурси няма да имат по-висока екологична стойност ако бяха употребени с друга цел?

Природозащитните организации са прави да твърдят, че въздухът като част от заобикалящата ни среда е обществено благо, което означава, че инвестициите за използването на ресурса обикновено са под оптималните, но това не означава че решението е да се изземват „насилствено” под формата на данъци и такси ресурси, които биха имали далеч по-голяма стойност за употреба, ако бъдат оставени на тези, на които принадлежат.

Елетромобилите по всяка вероятност ще бъдат доминиращото превозно средство, но това в в условията на пазарна икономика би следвало да стане заради свободния избор на потребителите, а не в резултат на държавна политика.