- Г-н Ангелов, около проектобюджетът за 2011 г. се задава сериозен скандал – правителството се кани да ни овеси на врата нови дългове.
- В проекта е налице едно много голямо увеличение на държавния дълг – с 4,2 млрд. лв. За 2010 г. в актуализирания бюджет той е 9,8 млрд. лв. Отделно от това държавно гарантирания дълг ще се увеличи с около 800 млн. лв. И като съберем двете цифри – ето 5 млрд. лв. нови задължения за нас. Това е 50% увеличение на държавния дълг само за една година.
- И откъде ще вземат тези пари?
- Първият проблем е дали България може да финансира такъв дълг, защото по него ще се дължат високи лихви. Отделно проектозаконът предвижда възможността финансовият министър да може да емитира държавни облигации. Т.е. финансовото министерство издава едни хартийки, на които пише, че обещаваме след 5 години да върнем тези пари с лихвите. Но трябва първо да се намерят инвеститори, които да ги купят тези книжа.
- Искате да кажете, че имаме проблем с купувачите на държавния дълг?
- Да, пред България стои рискът въобще да не може да продаде дълг и това ще бъде много лош сигнал. Защото логиката е такава: ако една страна не може да продаде малко дълг, то тя е на ръба на фалита. Този лош сигнал към инвеститорите ще изправи правителството пред голям икономически и бюджетен проблем.
- А не смятате ли, че финансовият министър има идея откъде да вземе назаем?
- Със сигурност има интерес от инвестиционни банки да купят такава емисия от българския дълг, поне преди година имаше такива кандидати. Но тогава страната беше в стабилна позиция. Сега, дори да продадем някоя емисия, следващата може да се провали. В смисъл, че когато станем толкова зависими от продажба на емисии, една да се провали, това вече е лош сигнал.
- Моля обяснете ни – това не е ли по същество същата финансова операция, като онази на бившия финансов министър Милен Велчев?
- НДСВ навремето направи емисия на нов дълг и така изкупи един стар дълг. Всъщност замениха един дълг с друг, а няколко души спечелиха от това. Тогава стана голям скандал, помните. Сега пак в бюджета за ‘2011 г. е записана възможност сегашното правителство да прави същото: да оперира като финансов спекулант за сметка на българския бюджет. Да сменя валути, да прави суапи, да изкупува дълг и т.н.
- И да използва валутния резерв?
- Да, и да използва валутния резерв. Т.е. явно правителството си е поставило за цел да направи същото като НДСВ навремето. Между другото – не знаем какво стана с онази правителствена комисия, която уж щеше да разследва сделките на НДСВ.
- Ами, може би разследваха сделката на Милен Велчев, че да видят как се правят суапи за сметка на бюджета.
- Нямам представа дали изобщо прави нещо тази комисия. В някакъв смисъл може би сте права – докато разследват сделката на НДСВ, може и да са се научили как става. Това също е риск, защото когато държавата се опитва да бъде спекулант, тя изхожда от позицията, че може да измами пазара. Обаче в повечето случаи е обратното – пазарът е по-хитрият. Да не говорим, че ако някои инвеститори имат предварителна информация, ще реализират сериозни печалби.
- Нашите правителства така ги правят нещата – играят с предварителна информация.
- При такава ситуация, някои хора ще спечелят, но държавата – едва ли. В това сме се убедили. Няма държава, която да надцака спекулантите, които от 30 години са на пазара. Съществува обаче и друг риск. Дори да успеем да изиграем нашите карти и да вземем дълг, лихвите ще бъдат много високи. С просто око се вижда, че регионът е нестабилен, а срещу нашата държава има и процедура за свръхдефицит. Между другото очакванията на правителството за по-високи лихвени плащания се виждат в разходната част: там са отразени големи суми за погасяването им. Вместо тези пари да отиват за по-ниски данъци, за здравеопазване, социални програми и образование, стотици милиони ще отиват за лихви. Всъщност, ще изтичат от страната.
- Може би министрите ни са притиснати до стената?
- Голямата причина да се емитира дълг е огромният бюджетен дефицит. С тези заеми ще се запълва дупката в бюджета. И нещо повече – до края на мандата на това правителство се планира всяка година да има такава дупка.
- Същото като да се вземе нов потребителски заем, за да се погаси старият. Така дългът само нараства.
- Да, точно така. Понеже фискалният резерв свърши, сега ще задлъжняваме, въпреки обещанията на правителството за балансиран бюджет. Има още един още по-голям риск – негативен ефект върху реалната икономика. Вижда се много ясно, че страните с рязко увеличен външен дълг, не се справят икономически, като Гърция, Ирландия и други. Инвеститорите стават предпазливи в такива случаи. През 2007 г. имахме чужди инвестиции около 8-9 млрд. евро. Сега имаме 700 млн. евро, а вече минаха 9 месеца от годината. 10 пъти по-малко. За следващата година правителството очаква няколко стотин милиона увеличение, но с този темп ще ни трябват поне 2 десетилетия, докато възстановим предишните равнища.
- Често пъти критикувате правителството за липсата на реформи.
- По-добре вместо празни обещания правителството да набележи две-три реформи и да ги направи. Това ще бъде добър знак към инвеститорите. И за нас ще бъде по-добре. Защото дори реформите да имат висока социална цена като увеличение на безработицата, това ще върне доверието и инвестициите ще се увеличат. Ще се отворят нови работни места и ще се плащат по-високи заплати. Това е логиката. Докато тяхното непрекъснато отлагане, спестява страданията само краткосрочно. Изобщо за да тръгне икономиката, частният сектор, инвестициите са крайно необходими. Но никой не те слага на картата въобще, ако си заплашен от фалит. - Казвате обаче, че има леки проблясъци за нашето бъдеще, въпреки всичко.
- Да, но те идват откъм еврокомисията, която започна процедура за свръхдефицит срещу България. Очаква се също така през есента на тази година ЕК да получи правомощия да наказва за нарушаване на правилата. Обсъждат се санкции като спиране на еврофондовете, спиране на земеделските субсидии, страната да загуби правото на глас в ЕС, включително налагане на глоби. Ако те бъдат приети, това ще подейства мобилизиращо. В обратния вариант – нашето правителство ще раздуе още повече дефицита.
- Ние определено имаме опит в тая игра на санкции…
- Ако България загуби право на глас в ЕС, това няма да удари много по имиджа на правителството, защото ние и без това нямаме голяма тежест там. Но ако спрат еврофондовете – нашият основен приоритет днес, правителството ще загуби политически. И затова такава заплаха ще има положително влияние върху правителството да не раздува дефицита.
- В проектобюджета има един парадокс: ръст от 2,5%, но и висока инфлация. Бихте ли обяснили логиката, ако има такава.
- Рискът е да не се сбъдне нито едното от двете, защото когато има стагнация, има опасност инфлацията да се превърне в дефлация. В бюджета е заложена оптимистичната прогноза, че ще произведем с 9 млрд. лв. повече догодина. Има и друг, по-голям риск: рискът Бойко Борисов. Той не се съобразява с бюджета, той обещава наляво и надясно пари, които ги няма там. Имаме риск и от разходната част. Не казвам, че инвестицията в българския Лувър, например е добра или лоша, а че тези пари ги няма в бюджета. Стана вече практика в последната година да се харчат пари, които ги няма.
- А планирания таван от 44% усвояване на еврофондовете крие ли опасности?
- Това е третият голям риск пред бюджета. МФ е заложило този нисък таван, заради съфинансирането на европейските проекти у нас. Но тъй като усвояването на тези фондове е най-големият приоритет, този таван ще бъде надминат и съответно бюджетът ще трябва да извади повече пари за съфинансиране. Така че можем да очакваме раздуване на дефицита и от тази посока. Изобщо така е направена сметката за бюджета, че заплахите идват от всички страни: и от приходите, и от разходите, и от еврофондовете. И няма буфери срещу тях. Някакви си 180 млн. лв., което е 0,0 и нещо от БВП. На всичко отгоре тези пари са за магистрала „Люлин” и част от тях вече са похарчени. Всъщност буфери изобщо няма и това е изключително опасно. Защото има опасност от римейк на кризата в световен мащаб.
_______________________________
Интервюто е публикувано във в. "Република" на 28.09.2010 г.