750 милиарда евро ще са капка върху нажежен котлон. Дефицитите на „прасетата” от периферията на еврозоната ще стигнат близо 2 трилиона до 3 години

Точно 3 дни след обявената съвместна операция на стойност 750 млрд. евро за спасяване на еврозоната от „гръцката зараза” и в частност – на самата единна валута, от Европейската централна банка, страните от еврозоната и Международния валутен фонд, американският президент Барак Обама обяви, че лично се ангажира с разрешаването на дълговата криза в Европа. С цел – ограничаване на последиците от нея върху световните пазари.

Вероятно моралната предпоставка за подобен ангажимент носи в известна степен световноизвестната „Голдман Сакс”, която помогна навремето на нашата южна съседка да измами бъдещите си партньори в еврозоната за истинското състояние на макроикономическата си рамка.

Но вероятността „господарят на света” да изпитва болки в моралната област изглежда твърде невероятна. По-скоро причина за американската ангажираност към разрешаване на европейските проблеми е задалата се заплаха „прасетата” от периферията на еврозоната (от PIIGS – алюзия с pigs, англ.) да предизвикат финансов крах на еврозоната. А „прасетата” със сериозни бюджетни дефицити са Португалия, Испания, Италия, Ирландия и Гърция. (PIIGS е акроним от първите букви на английските имена на държавите Portugal, Italy, Ireland, Greece и Spain - б. р.)

От друга страна, Европа не може да се справи сама с дълговата криза на гореспоменатите страни, които откровено искат да живеят в социализъм. Онова статукво, осигурено от най-богатата държава в ЕС – Германия: без да се трудят особено, да живеят дори над стандартите на германските граждани. Не сме чували в Германия да се раздава 14, 15 и 16-а заплата или пенсия, нали?
За съжаление 750 млрд. евро май ще се окажат далеч под необходимото. Според сайта на наплютия от иначе будната икономическа мисъл у нас - г-н Нуриел Рубини, „прасетата” Португалия, Италия, Испания, Ирландия и Гърция, имат далеч по-сериозни ликвидни проблеми. Само за 2010 г. тези 5 държави имат нужда от общо 613,711 млрд. евро рефинансиране. Тоталната сума за 2013 г. пък е 1,931 904 млрд. евро, близо 2 трилиона. Нека да припомним, че 1 трилион представлява число с 12 нули, равно е на 1000 милиарда.

Няма как 330 млн. души барабар с пенсионерите и децата да произведат такава стойност за 3 години, на всичко отгоре и при световна депресия. Или печатницата за пари ще бъде пусната подобно на интервенциите на Фед от последната година и половина. Или САЩ готвят нов план "Маршал" за Европа. Преди 65 години за възстановяване на опустошения от война Стар континент са били отпуснати 80 млрд. долара. И те са вдигнали икономиката на Европа на крака. Сега обаче дълговата криза ще глътне числа с по дванайсет нули отзад, които ще бъдат емитирани, по всичко личи. Но еуфория никъде в Европа не се забелязва. Дори Словения си позволи да критикува спасителния план.

Спасителният механизъм

На 9 май, когато политическите лидери на Европа празнуваха на Червения площад юбилея от победата на съюзниците през Втората световна война, в Брюксел финансовите и икономическите министри на Европа, воглаве с централните си банкери и шефовете на СБ и МВФ, се обединиха около спасителен план за Гърция, за еврозоната и в подкрепа на еврото на стойност 750 мрд. евро. Средствата ще бъдат достъпни за страните, които имат сериозни трудности с обслужването на дълговете си. Според плана 440 млрд. евро ще бъдат заделени за отпускане на кредити от правителствата на еврозоната, а 60 млрд. евро ще бъдат сложени в специален спасителен фонд. Други 250 млрд. евро пък ще бъдат отпуснати от Международния валутен фонд.

Сумата от 440 млрд. евро няма да бъде поставена на разположение на нуждаещите се страни под формата на пари в брой. Вместо това ще бъде създаден задбалансов фонд, който ще заема средствата и ще ги отпуска като заеми. Кредитите ще бъдат гарантирани от членовете на еврозоната, без онези от тях, които са изпаднали в дългова криза.

Гаранциите ще бъдат давани на квотен принцип в зависимост от размера на отделните държави. По предварителни изчисления Германия ще даде гаранции върху 123 млрд. евро, Франция - върху 92 млрд. евро. Най-ниската гаранция ще бъде дадена от Кипър - върху 1 млрд. евро. Всички тези суми обаче може да отскочат високо нагоре, в случай че голяма икономика като Испания изпадне в нужда от спасяване.

Непосредствено след съобщението Европейската централна банка обяви, че е готова да започне изкупуване на правителствени облигации на страни от еврозоната, както и на корпоративни облигации. Целта на това е да „се осигури дълбочина и ликвидност” на финансовите пазари.

Федералният резерв на САЩ пък заяви, че ще отвори отново суаповите линии към водещите централни банки, за да е сигурно, че те ще имат свободен и достатъчен достъп до долари, според "Уолстрийт Джърнъл".

През въпросния уикенд бяха изчистени и процедурите, които окончателно да гарантират обещаната на Гърция помощ от 110 млрд. евро - 80 млрд. евро от ЕС и още 30 млрд. евро – от МВФ. Това стана възможно след гласуваното в четвъртък одобрение на пакета от изисквания на МВФ и еврозоната за реформи. Те са свързани с драстично съкращаване на държавните разходи, благодарение на което да може да се въздейства за намаляване на огромния бюджетен дефицит на страната. И дяволът за този спасителен план се казва реформи. Засегнатата от свръхдефицит Гърция вече даде няколко жертви. Съпротива срещу орязване на разходите се очаква да избухне навсякъде в зоната на „прасетата”. Защото хората отказват да разберат истинската причина, поради която сега ще трябва да изстрадат лекия живот на кредит.

Реакцията

В понеделник фондовите борси първоначално изригнаха, за да отпразнуват спасяването на Гърция и еврозоната, написа Инвестор.бг. Съвсем скоро обаче оптимизмът на пазара затихна, което е сигнал за предпазливост и неувереност в успеха на плановете.

Далеч по-критични в поведението си бяха участниците на пазарите за валута и облигации. Те наказаха страните, които се ангажираха да платят сметката за спасяването на заплашените държави, и оказаха лека подкрепа на страните, които ще получат помощта.

При всички случаи няма как и инвестиралите в акции, и участниците на валутния и облигационния пазар да са прави. Те, разбира се, и не са. Пакетът на ЕС засега е само на хартия и е обещание, чието изпълнение може да изпрати еврозоната в историята далеч по-бързо от времето, за което можем дори да си го помислим, смятат от Market Watch. Причината за това е липсата на доверие от страна на онези, които имат най-голямо значение за ситуацията – потенциалните купувачи на планините от дългове.

В момента, в който инвестиращите в акции осъзнаят това, ще трябва да отдадем последна почит на Европа. Тогава ще започне нова Тъмна ера: целият континент ще бъде подложен на огромен натиск от къси продажби, безпокоят се анализаторите.
Според ветерана на финансовите пазари Лари Джедлоу от TIS Group програмата на ЕС изобщо няма да е полезна и обхватна като мерките, предприети от Фед в САЩ. Неговото мнение е, че тя няма да успее да раздвижи финансовата система, което ще я обрече на неуспех.

Той смята, че мерките са имали за цел да се засили еврото и да се покаже на хедж фондовете кой командва парада. Вместо това обаче еврото приключи още първия ден след обявяването им без промяна, давайки ясен знак, че инвеститорите от Китай, САЩ и Япония, които би трябвало да подкрепят плановете, изобщо не искат да се занимават с него. Чисто и просто изкупуването на нови дългове от страни, които не могат да платят настоящите си задължения, не попада сред приоритетите на умните инвеститори.
Основният проблем в тази насока е това, че инвеститорите са убедени в неспособността на европейските лидери да съберат кураж и да кажат: задействането на този план ще предизвика структурни реформи, които ще изискват увеличаване на данъци, свиване на разходи, безработица, рецесия в ЕС и депресия в Гърция.

Търговците на облигации също внимават в ситуацията. Те оглеждат Европа и виждат, че на Острова не може да се вземе решение кой да председателства парламента, че партията на немския канцлер Меркел губи изборите, че във Франция Саркози е подложен на остри критики, че гърците всеки момент могат отново да започнат да стачкуват. В резултат инвеститорите ще започнат да мислят за нов световен ред, в който типовете пазари се определят от стабилността на бюджетите, а не от географското разположение.
Спасителният пакет за Гърция и други страни с фискални проблеми в еврозоната само ще задълбочи агонията на валутния съюз. Тази теза защити пред "Блумбърг" един от най-известните и колоритни спекуланти в света - Джим Роджърс. "Опитите на еврозоната да спаси най-задлъжнелите си членове е само поредният пирон в ковчега на еврото", заяви Роджърс пред "Блумбърг". "Останах изумен. Решението им означава, че те се отказват от еврото, не ги интересува особено дали имат стабилна валута. Тези страни харчат пари, които не притежават, и изглежда, ще продължат да го правят", коментира още Роджърс.

Джим Роджърс е популярен с песимистичните си възгледи спрямо американската икономика и стабилността на американския долар. Джим Роджърс е свързан и с Quantum Fund на Джордж Сорос, който по време на валутната криза от началото на 90-те години срина британската лира и я извади от валутния механизъм ERM.

Според стръвно оплювания у нас икономически анализатор Нуриел Рубини еврозоната едва ли ще преживее днешните трусове. Което събуди рано-рано в понеделник не кой да е, а главния изпълнителен директор на "Уникредит Булбанк" г-н Левон Хампарцумян, който обясни на сънените ни глави, че с тия си черни прогнози за бъдещето на еврото е търсил и намерил начин да блесне за около 15 минути в световен мащаб. Но скоро всичко ще си дойде по местата.

Но скепсисът по отношение на спасителния план вече се беше разпрострял и сред някои наши икономически анализатори. Колоритният икономист Емил Хърсев бликна изненадващо в същата понеделнишка сутрин таман в няколко ежедневника, включително в един сутрешен блок, че 110-те милиарда за Гърция не са в подкрепа на икономиката й. „Гърците протестират, защото няма да видят и евро... Защото тя се отпуска в подкрепа на кредиторите им”, каза той. Т.е. Европа финансира Гърция, че да може да си плаща редовно заемите. Това звучи твърде познато, мисля. Логиката на стабилизационните уж заеми от МВФ през 90-те години подобряваха платежния ни баланс тъкмо с тази не чак толкова прикрита цел. Докато средните българи бяха обречени на мизерия, а бедните, болните и пенсионерите – на истински геноцид. За децата няма какво да говорим, те по едно време просто не се раждаха.

Колкото до Европа - изводът е един: планът и неговото привеждане в действие могат да са изключително опасни заради отлива на доверие, който могат да предизвикат. Инвеститорите ще стават все по-взискателни и високата задлъжнялост може да ги накара да избягат завинаги от континента, обричайки еврозоната на провал.