Според левите капитализмът не може да направи нищо добро, точно както и дяволът не може

Ние, защитниците на индивидуалните права и свободните пазари, не можем да спечелим интелектуалните дебати с идеологическите леви. Това е, защото няма никакви интелектуални дебати с левите. Не може да има дебати, тъй като опонентите на капитализма просто не са отворени за рационална дискусия. Те знаят, че капитализмът е по същността си нещо зло, и никакъв аргумент, никакво доказателство, никакви факти няма да ги убедят в обратното.

Да разгледаме следния пример. Фабианският социализъм е основан през 1883 г., годината, в която Карл Маркс почина, когато малка група интелектуалци се събра на ул. „Оснабург“ 17 в Лондон да слуша лекции за обещания нов световен социалистически ред. На тази среща се формира Фабианското дружество, пос¬ветено на бавното развитие на социалистическо общество в Англия. Фабианците обясняват красноречиво добродетелите на социализма и пороците на капитализма. Те никога не са се опитвали да кажат как капитализмът ще доведе до бедност и мизерия английските работници. Те обещават, че само едно социалистическо централно планирано общество може да донесе богатство и просперитет. Работниците, отбелязват социалистите, никога не могат да намерят щастие и удовлетворение, докато са здраво окопани в бедността на капиталистическата икономика.

Богатството и бедността

Фабианското дружество все още съществува. Гледах по BBC World документална поредица „Големите идеи“. Цяло предаване, наречено „Добрият живот“, се концентрира върху един икономист - Майкъл Джейкъбс, който е генерален секретар на Фабианското дружество. Продължи ли Джейкъбс класическата фабианска риторика от предишния век, критикуваща капитализма, че води милиони към бедност? Разбира се, че не. Смехът на милионите работници, гледащи предаването на цветните си телевизори, би удавил риториката му. Вместо това той обясни как богатството на капитализма не води до щастие. Оплака разкоша на средния работник и осмя тези, които работят здраво, за да напреднат. Това, каза той, е очевиден дефект на капитализма. Изглежда, че капитализмът води до прекалено много благоденствие, карайки хората да се стремят към лукс и потребителски стоки, символизиращи статус. Преди около един век неговите фабиански предшественици са казвали, че капитализмът води до бедност и че само социализмът може да създава богатство за работниците.
Затваряйки си очите за цял век риторика, днешните фабианци атакуват капитализма, защото създава прекалено много богатство. Преди един век един работник, живеещ в бедност, никога не би могъл да е щастлив. Днес фабианците твърдят, че щастието е илюзорно заради съблазните на богатствата, създадени от капитализма. Когато бедността е предполагаемият проблем, фабианците пропагандират държавен контрол. Когато благоденствието преобладава, това също е определяно като проблем и те пропагандират държавен контрол. Човек започва да остава с впечатлението, че това, което те наистина искат, е прос¬то държавен контрол.

Социалистите обичаха да предупреждават, че капитализмът води до монопол. Те бяха напълно убедени (от какво точно - ние никога няма да научим), че пазарната икономика означава все по-малко и по-малко конкуренция с течение на времето. В края на краищата конкуренцията щяла да изчезне напълно и бедният потребител би бил оставен на благоволението на безскрупулните продавачи, търсещи само печалба. Въпреки това един век по-късно фабианците обвиняват капитализма, че съз¬дава твърде много конкуренция. Бедният предприемач няма време да спре и да помирише розите по пътя.

Екологичните възражения

Разбира се, екологичните съюзници на социалистите имат подобни оплаквания. Ние всички знаем, че капитализмът разрушава планетата. Да вземем „невъзобновяемите“ ресурси. Зелените обичат да обясняват как капитализмът изразходва природните ресурси. Невъзобновяем ресурс е очевидно ресурс, който, веднъж използван, изчезва. Въглища, които са изгорени, вече не са въглища и следователно те са невъзобновяеми. Капитализмът е зло, защото той използва ресурсите, които са унищожими.
Но това не е всичко. Капитализмът е също така зло, защото той създава ресурси, които не са унищожими. Ако мислите, че зелените се тревожат, когато съвременното общество използва невъзстановяеми ресурси, вижте как действат те, когато се използват възобновяеми ресурси. Пластмасата е зло, защото тя не се разлага. Но какъв е изборът? При всяка икономическа система трябва да се използват ресурси. Ние можем да използваме ресурси, които са унищожими - но това е вредно. Или можем да използваме ресурси, които са неразрушими - но това също е вредно. Както покойният професор Петр Бакман отбеляза, зелените имат уникален аргумент: „Ако нещо не е възобновяемо, не го използвай, използвай нещо неунищожимо вместо това; ако то е неунищожимо, също не го използвай. Нищо не е приемливо освен две възможности, които той [екологът] е приел присърце - завръщане в пещерите или страшния съд.“

Съдбата на жените

Левите феминисти, градейки върху стари марксистки теории, атакуват капитализма, защото той заробва жените като машини за разплод. Една статия от „Социалистически преглед“ посочва, че самата структура на капитализма потиска жените.

Така че жените трябва да бъдат зарадвани от тенденциите в съвременния свят, които ограничават функциите на семейството. Да, ама не. Още веднъж злите капиталисти са обвинени за унищожаването на семейството. Същата статия ридае: „Самата капиталистическа система действа така, че да разруши семейството... Семействата са разделяни от емиграция, нужда от преместване на друга работа или от тежестите на училището и работата. Нивото на разводите се покачва, тийнейджърите нямат търпение да напуснат дома, повече и повече хора живеят извън конвенционалното семейство.“ Авторът е успял да обвини капиталистите едновременно за създаването на семейството и за разрушаването му.

Свободната търговия

Системата на световна свободна търговия или глобален капитализъм също дразни всички марксисти. Речникът на Иверсон на термините и терминологията на социологията определя „третия свят“ като тези нации, които страдат от експлоатацията на капитализма. „Онези по-малко властни, с по-малко влияние незападни правителства от обикновено цветнокожи хора, които са преживели колонизацията, са ексколонизирани или са преживели съвременния капитализъм като форма на империализма, т.е. онези страни, чиито култури са били разрушени от индустриализацията и изземването на техните природни ресурси с малко или никаква загриженост от страна на капиталистите за разрива, потискането или експлоатацията на хората или просто компенсация за техния труд и природни ресурси.“

Една „революционна“ британска група казва, че глобализацията е „суперексплоатация на по-голямата част от света от страна на шепа богати капиталистически страни“. Няма изненада тук, защото марксистите мразят свободната размяна и се очаква от тях да порицават капитализма по тази причина. Но на следващия параграф групата ридае как кубинската „революция“ издържа „една продължителна икономическа блокада в ръцете на най-мощната икономическа и военна сила на света, САЩ“. Ембаргото на американски стоки е обвинявано от левите за слабото икономическо представяне на Куба. Те казват, че Куба е бедна, защото и е отказан достъп до търговски пазари в САЩ. И Куба би била по-богата, ако и беше позволено да участва в пазарната глобализация.

Така третият сват е беден, защото не е подложен на ембарго, а Куба е бедна, защото е под ембарго. Търговията със Запада води до бедност и липсата на търговия със Запада води до бедност.

За левите капитализмът е вечното жертвено агне и обяснение за всичко лошо, което се случва по света. Каквито и обществени проблеми да съществуват на Запад, те са, разбира се, заради злата природа на капитализма. И каквито и проблеми да съществуват в марксистките страни, те също са резултат от злата природа на капитализма. Хората са бедни - обвинявай капитализма. Но обвинявай капитализма също и ако те са „твърде“ богати. За левите капитализмът не може да направи нищо добро, точно както и дяволът не може. Щом веднъж изоставиш здравия разум, никакви рационални дебати не са възможни.

Превод:Георги Ангелов
_________________________________
* Авторът е изпълнителен директор на Института за либерални ценности в Йоханесбург, Южна Африка. Статията, която публикуваме със съкращения, e от Ideas on Liberty.