Проследих генезиса на един скандал и начина, по който той набъбна от обикновена история до национални и корпоративни обобщения. Става дума за спонсорството на "Шеврон" и други три американски компании на приема по случай Националния празник на България във Вашингтон. За възраждане на дремещия през последните двадесет години и грижливо подхранван при социализма антиамериканизъм. Добре, че авторите на атаките не забелязаха, че се провежда в сградата на Организацията на американските държави, защото при желание и от това се получава скандал. Стига да поставим прожекторите под нужния ъгъл и осветим събитието в желаната посока.
 

Притеснително е, че под маската на публичен натиск върви кампания на публична чалгизация на обществения дебат - духът излезе от кутията на Пандора и сега всеки може да бъде оплют и низвергнат - стига да попадне в жълтите хроники.
 

Първо, много умело на една страница са снети и лицевата страна и гърба на покана, така че да може да спекулира с близостта на герба до корпоративното лого на посочените фирми. Да оставим настрана, че ако погледнете афиша на почти всички мероприятия у нас и в чужбина, които са под егидата на органи на централната или местна власт, ще видите съжителството на герба с корпоративно лого на една страница. Направете си този труд - изложби, концерти, приеми и т.н.
 

След сатанизирането на "Шеврон" във връзка с проучването и добива на шистов газ, след кампания финансирана от конкуренти, които не желаят да се разделят с монополно положение, вече почти е престъпление да влизаш в контакт с американски фирми!? Във всички други страни от ЦИЕ, в Европа, в Турция, Русия, Украйна, Грузия и т.н. тази фирма е добре дошла, в България не.

Много форумци намериха работна заетост в нета като чоботи (човешки роботи) генерират под различни никове огромно количество от мнения, които създават представа за изключителна масовост на мненията "за" или "против" в зависимост от поръчката.
 

Никой не се стреми към нормален дебат и излагане на различни мнения. Трябват етикети и кресчендо, още преди обърканият зрител или читател да се е добрал до фактите. Току що виж сам си създал мнение.

Горчивата истина е, че не "Шеврон" и другите компании имат нужда от България, а България има нужда от подобни фирми, за да има още една алтернатива и конкуренция на пазара на нефтените деривати и природния газ, която да държи цените на европейските им, а не монополни равнища.

Докато си мислим, че гледаме "сеира" на американците, светът гледа нашия и ни се чуди на акъла и страстта да оставаме винаги бедни и незнаещи. В света върви такава битка за дефицитни платформи за проучване, че трябва да палим свещ на всеки, който дръзне да влага пари в търсенето на местни находища. Неслучайно "Шеврон" планират чак 2015 година да започнат проучване - всички платформи са резервирани до тогава. Защото за двадесет години не остана читава българска фирма в тази област с малкото изключение на "Проучване и добив на нефт и газ".

Щях да разбера този нов икономически национализъм, ако бяхме насърчили български фирми да добиват полезни изкопаеми. Но не би - ние викаме по-лесното - "долу", за "горе" трябва воля и умение.

В един от видните "целеви" сайтове, които се пръкнаха покрай последните дебати, нещата са казани пределно просто и ясно : "Вашингтон иска да ни трови с шистов газ, вместо да довършим "Южен поток” и "Белене"". Ако на някой още не му е ясно - става дума не за битка между едни хора, които обичат "свещената земя" и други, които не искат да плащат високи цени на нефта и природния газ, а за материални интереси и много силни геополитически влияния.
 

Но да се върнем на "скандала", който започна с публикуването в един профил на страница във Фейсбук. Там се размениха мнения - различни, но без истерия. Но пак с услужливо сниманата лицева страна и гръб на поканата. След това "историята" беше препечатана от няколко интернет издания. Включи се и извънсистемна политическа партия - която "храбро" защити националния интерес. Накрая се включиха по-големите вестници (единият съществуващ с помощ от американска фондация), част от които дежурно търсят и живеят от скандали - реални или мними, а други защото са част от традиционното антиамериканско лоби, което напоследък се активизира. Времето е избрано удачно - не някой конкретно е "за" или "против" Америка, а след двадесет години най-накрая една от големите американски фирми насочиха конкретен интерес към светая светих на българската енергетика - петрола и природния газ с техните традиционни вътрешни и външни зависимости.
 

Български посланик, както всички други посланици наши и чужди по света, търси и намира спонсори на събитие, което посолството организира. До тук нищо особено - правено е хиляди пъти и преди и сега. От една страна не достигат пари, за да се направи събитието "на ниво". От друга - във всяка страна е престижно да се подчертае доброто равнище на двустранните връзки, да се използват местни значими фирми за подкрепа.

Разбира се, там, където е възможно, за предпочитане е да се работи с български такива - но не винаги има подобна опция. Второ, дори и да има, те не винаги разполагат със свободен ресурс. Трето, рядко са лесно разпознаваем бранд. Тук технолозите на скандала залагат на персонални атаки срещу личността на нашия дипломатически представител - стига се дори до сексистки атаки.

Накрая няма значение от какво е тръгнал информационният повод - важното е, че в медийното пространство имаме легитимна цел за стрелба и убийство на личността и покрай нея на още една "успешна" атака срещу американския корпоративен враг.
 

Четвърто: И американското, и руското, и всяко друго посолство у нас и в чужбина ползват корпоративно спонсорство за свои мероприятия. "Лукойл" например редовно подпомага проявите на руското посолство, доколко зная и на други посолства. Същото е с "Газпром", "Шел" и т.н. Помагаха и по време на моя мандат в Русия, както помогнаха и други български и руски фирми и личности, в това число и особено за редицата събития с благотворителна цел. За мнозинството нормално мислещи хора това е проява на корпоративна социална отговорност, а не на груб лобизъм, защото на практика няма никаква възможност за пряка обвързаност на спонсорството или подкрепа с някакъв конкретен резултат от политика, която се решава от други на хиляди километри. Максимумът, който едно посолство в миналото можеше да направи е да улесни издаването на визи. Но днес и визи няма, та и тази възможност отпадна.

Със сигурност може да се разсъждава дали спонсорството е добра практика, но коренът на проблема е недофинансирането на българските дипломатически мисии и бюджетните рестрикции. Това не е проблем, който ще отмине, а ще се задълбочава. Посолствата нямат никаква възможност да финансират от своите бюджети приемите по случай национални и официални празници и спонсорството е една утвърдена форма на публично-частно партньорство. Няма проблем министърът на външните работи да разпореди и да забрани приемането на дарения или спонсорства, за да си опази "чист" имиджа на българските дипломатически представителства.
 

Страшното е, че през последните месеци върви кампания на профанация на обществения дебат, на налагането на ниски страсти и стандарти на общуване. Те се генерират с цел да отвлекат вниманието от реални проблеми и действия на хора и структури, които вършат откровени безобразия. Насажда се ксенофобия и омраза към всякакво инакомислие, към малцинствата, към чуждестранните инвеститори, към по-сложното и задълбочено мислене, към професионализма, толерира се андрешковщината, атакува се личността под маската на прояви на гражданско общество.

Колко още трябва да достигнат равнищата на цените на нефта и природения газ, да нараснат сметките за ток и парно, за торове, за всеки друг продукт или услуга със значителен енергиен компонент, преди хората да разберат, че ги манипулират, за да им смъкват "ценови кожи" и да ги насъскват срещу тези, които може и да им помогнат.

И това става с мълчаливото или негласно съгласие на висши представители на политическата класа у нас, защото ако ги няма чуждестранните "империалисти" е лесно на местни олигархични структури и "национално отговорен капитал" да приватизират обществените ползи и социализират своите разходи. Вижте кои медии атакуват навлизането на чуждестранни фирми в проучването и добива на нефт и газ, изобщо в енергетиката и ще ви стане ясно колко материални са "идеалистичните" подбуди на медии, политици, фирми и граждански структури.
 

Много бих искал колегите дипломати да защитят посланик Поптодорова в този грозен скандал, не защото нейните действия са безгрешни или се харесваме един друг. А защото зад атаките прозират обругаване на професията, нечисти подбуди и интереси на хора, които целят да отделят България от останалия свят, да насаждат недоверие и омраза към други народи, към чуждестранни инвеститори, към наши партньори с едничката цел да останем в лоното на старите ни зависимости. Зная от опит, колко е трудно да представляваш страната си в чужбина, когато от Родината получаваш неразбиране или удари под кръста, които трябва да обясниш на домакините с "пикове в демократичния процес" . Как да не си спомним думите на пребития в Черната джамия Петко Каравелов пред чужди дипломати - " В моето Отечество такива работи не стават, господа".
 

Мачкат се човешки съдби, медийно се убиват хора - някои реално си отиват от този свят в резултат на медийни атаки - а ние мълчим!? В цялата Европа намериха пътя към своето единение и сплотеност - в Испания, Португалия, Гърция, Ирландия, Белгия, Хърватия - изобщо навсякъде, където имаше граждански войни или битки, намериха пътя към сплотяването на нацията и към общите цели и действия. Ние без война, навлизайки все повече в Европа, си оставяме все повече изолирани от европейските ценности в собствения си микс от комплекси и съмнения. Криза е - трябва ни повече добронамереност, рационалност и позитивна енергия, защото без тях няма как да намерим Пътя.
 

От материалната криза изход има. От духовна не.

Текстът е публикуван за пръв път в "Медиапул".