Ние приемаме тези истини за самоочевидни: че всички хора са създадени равни, а техният Създател ги е надарил с някои неотменими права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие.

В естественото състояние има закон на природата, който управлява и който е задължителен за всеки: и разумът, който е този закон, учи всички хора, които пожелаят да се съобразят с него, че понеже всички са равни и независими, никой не трябва да накърнява живота, здравето, свободата или имуществото на друг човек.

Не от благотворителността на месаря, пивоваря или хлебаря очакваме нашата вечеря, а от тяхното осъзнаване на техния собствен интерес. Ние се обръщаме не към тяхната човечност, а към тяхното себелюбие, и никога не им говорим за нашите нужди, а за техните ползи.